Прекратяване на срочен договор, сключен до заемане с конкурс – чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ и чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ

Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ срочен трудов договор може да бъде сключен за работа на длъжност, която се заема с конкурс – за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс. Договорът със служителя назначен на срочен договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ се прекратява с назначаване на лицето, което е спечелило конкурса на осн. чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ.

Какви правомощия има съда при оспорване на заповед за прекратяване на трудов договор по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ

При оспорване законосъобразността на прекратяването на трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ, практиката единно и непротиворечиво приема, че решението на комисията по провеждане на конкурс не е предмет на съдебна проверка, защото нейната преценка за професионалната подготовка и другите качества на кандидатите, необходими за заемането на длъжността, е въпрос на целесъобразност. Проверява се проведен ли е успешно конкурс, спазени ли са императивните изисквания за неговото провеждане и дали лицето, спечелило конкурса е постъпило на работа.

Допускане на кандидатите до конкурс

Допускането на кандидатите до конкурс се извършва от комисия, назначена от работодателя. На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа. В 7-дневен срок от съобщението те могат да направят възражение пред работодателя, обявил конкурса, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава въпроса окончателно.

Тук възниква въпросът:

Mогат ли недопуснатите кандидати до конкурса с възражението да представят допълнителни доказателства, че отговарят на изискванията за участие? Отговорът даден от съда е положителен.

На въпроса, приема ВКС,  относно възможността в срока за възражение по чл. 93, ал. 2 КТ да се представят допълнително уточняващи документи от недопуснатия кандидат, който по законоустановения ред обжалва пред обявилия конкурса решението на комисията за недопускането му, следва да се даде положителен отговор. Доколкото става въпрос за специално уредена процедура по обжалване на акт, имащ за предмет засягане на права, наличието на възможност за депозиране на допълнителни документи в срока по чл. 93, ал. 2 КТ, с които се уточняват вече заявени основания за участие в конкурс, не може да се определи като представяне на документи след срока, посочен в обявлението за конкурса /съответно да се счете за порок, водещ до провеждане на конкурса на различен от обявения начин/.

В законово определената процедура за установяване от кандидата, че отговаря на условията за участие в конкурса, същият не може да бъде лишен от съществено право, каквото е това да представи доказателства. Ако се приеме противното /че не може да представя/, това би означавало, че предоставената му възможност за обжалване се свежда до еднолично /от обявилия конкурса/ преразглеждане на взето от колективен орган, какъвто е комисията по провеждане на конкурса решение, което не може да се счете, че е целта на разпоредбата. Нормата на чл. 93, ал. 2 КТ няма изисквания за форма и съдържание на окончателния акт, с който се решава въпроса за допускането на кандидата до участие в конкурса. С постановяването му този въпрос се счита за разрешен, без да е възможно пререшаването му.

Конкретният казус, разгледан от съда

Ищцата, обжалваща заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, е била назначена на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ до заемане на длъжността след провеждане на конкурс. Същата се явява на конкурса и се класира на второ място. Лицето спечелило конкурса първоначално не е било допуснато до неговото провеждане. С възражението си обаче, кандидатът е представил допълнителни документи, от които работодателят е установил, че притежава необходимото образование и квалификация. С дадения по-горе отговор е видно, че кандидатът спечелил конкурса е имал право да представи документи с възражението до работодателя, които не са били представени първоначално с комплекта документи при кандидатстването.

Определение № 60690/12.10.2021 г., гр. д. № 3683/2021 г.,  III г.о. ВКС