Обезщетение при трудова злополука – чл. 200 КТ. Към кого може да се насочи претенцията

Обезщетението от трудова злополука е едно и може да се търси или от възложителя и от работодателя

Николай Стоянов

08.05.2022
"

към статията

След като съдът е присъдил обезщетение по чл. 200 КТ срещу работодателя, наследниците не могат да търсят обезщетение от възложителя и обратно. Искът може да се насочи и към работодателя и към възложителя, но обезщетението е само едно.

Обезщетението по чл. 200 КТ и чл. 49 ЗЗД е само едно

При наличието на влязъл в сила съдебен акт срещу работодателя на пострадалия наследодател на ищците за репариране на претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди не може за същите вреди да бъде ангажирана безвиновната отговорност и на възложителя по чл. 49 ЗЗД. Това би довело до обезщетяването на ищците два пъти за едни и същи вреди, при условие, че пострадалите имат право на едно обезщетение, което могат да търсят или от работодателя, или от причинителя на вредите, респективно възложителя на работата. С влизане на решението в сила е постигната търсената защита на субективното материално право на наследниците да получат обезщетение за смъртта на техния наследодател.

Избор от кого да се търси обезщетение

Пострадалият, респективно наследниците, имат възможност за избор срещу кого да насочат претенцията си за обезвреда, като за едни и същи вреди те не могат да бъдат обезщетени два пъти. Затова, когато с влязъл в сила съдебен акт е уважен искът по чл. 45 ЗЗД срещу причинителя на увреждането за определени вреди, не може да бъде ангажирана и отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за същите вреди. Работодателят може да бъде осъден да заплати обезщетение само за вреди, за които не е присъдено обезщетение на пострадалия или наследниците.

Конкретния казус разгледан от съда

В разглеждания от съда случай ищците в качеството си на наследници на починалия работник са заявили претенция за обезщетяване на претърпените от тях вреди веднъж от работодателя на последния на основание чл. 200 КТ, като искът им е уважен с влязъл в сила акт, и втори път са поискали осъждане на Община Монтана на основание чл. 49 ЗЗД. След като с влязъл в сила съдебен акт искът им срещу работодателя е уважен, не може да бъде ангажирана отговорността на ответната община по чл. 49 ЗЗД. С влизане на решението в сила е постигната търсената защита на субективното материално право на ищците да получат изпълнителен титул за вземането си.

Определение № 60711/29.10.2021 г. по гр. д. № 1724/2021 г., IV г.о., ВКС

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.