Ограничена имуществена отговорност след прекратяване на трудовия договор – чл. 210 КТ

Aug 2, 2022 | Защита на трудови права, Отчетническа дейност

ограничена имуществена отговорност

След прекратяване на трудовия договор не може да се реализира ограничена имуществена отговорност

 

Какво е ограничена имуществена отговорност

Имуществената отговорност на работника или служителя за вреди, които по небрежност е причинил на работодателя при изпълнение на трудовите си задължения е ограничена отговорност. Тази отговорност се реализира по специфичен ред, който цели да осигури бързото осъществяване на отговорността, да защити правата и интересите както на работниците и служителите, така и на работодателите, и да гарантира събирането на вземането на работодателя от работниците и служителите, за причинени от тях вреди на работодателя по трудовото правоотношение.

Заповед за ограничена имуществена отговорност

Заповедта по чл. 210, ал. 1 КТ поставя началото на едно особено извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя. Заповедта, с която работодателя предявява претенцията си за обезщетение по естеството си е едно изявление за прихващане на насрещни вземания- вземането на работодателя за обезщетение срещу насрещно вземане на работника или служителя за трудово възнаграждение. Компенсаторното действие на заповедта настъпва ако заповедта не бъде оспорена в предвидения по чл. 210, ал. 3 КТ срок. След изтичане на този срок се пристъпва към удържане от трудовото възнаграждение на дължимото обезщетение, като по този начин приключва доброволното изпълнение на задължението на работника или служителя и събирането на вземането на работодателя на обезщетението за вредите, които му е причинил работникът или служителят.

Оспорване на заповед за ограничена имуществена отговорност

При оспорване на заповедта от работника или служителя, способът, по който може да се реализира тази отговорност е съдебното установяване на дължимото от работника или служителя обезщетение на работодателя за вредите, които е причинил на работодателя. Прекратяването на трудовото правоотношение прави неизпълнимо рекламационното производство като способ за събиране на вземането на работодателя. Това следва от установения от законодателя ред в чл. 210 КТ.

Решение № 131/22.06.2011 г. по гр. д. № 587/2010 г., III г.о., ВКС

Написана от Николай Стоянов

Свързани публикации

Правоотношението между общината и общинския съветник не е трудово

Правоотношението между общината и общинския съветник не е трудово

За времето на изпълнение на задълженията си общинския съветник ползва неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж. Общинските съветници не са служители на общината. Те се избират от  жителите и участват в органите на местното самоуправление, а ползването на...

read more
Отговорност на наследниците за липси

Отговорност на наследниците за липси

Наследниците отговарят за липси причинени от техния наследодател съобразно дяловете им в наследството. Правото на иск не може да бъде отречено поради смърт на материалноотговорното лице, независимо дали смъртта е настъпила преди или след завеждането на иск. Правото на...

read more
Подбор между учители при съкращаване на щата

Подбор между учители при съкращаване на щата

Показателят „успех на учениците” за съответната учебна година не може да даде обективна преценка за нивото на изпълнение на трудовата функция при подбор, ако това е единствен показател за оценка на качествата на преподавателя. Кога подборът е задължителен Разпоредбата...

read more