Анотация:
Не се дължи обезщетение за оставане без работа за периода, в който работникът и служителят е бил временно неработоспособен. Това е така, тъй като за времето, за което е получавал обезщетение за временна неработоспособност, работникът или служителят не би могъл да получава и трудово възнаграждение, тъй като не е бил трудоспособен.
Правни основания:
За да отговори на тези въпроси се изхожда от естеството на обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ. То е уредено за да обезщети работникът за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият работникът би положил, ако не беше осъществен фактът на незаконното уволнение. Когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетение за оставане без работа не се дължи. Такъв е случаят, когато работникът е започнал друга, по-добре платена работа при друг работодател по безсрочен трудов договор и този договор бъде прекратен в шестмесечния срок. В този случай работодателят, извършил незаконно уволнение, не дължи обезщетение за оставане без работа, тъй като се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се реализират доходи от труд по договора, прекратен незаконно.
Аналогичен е случаят, в който работникът, в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност. За времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите. За този период, в който е временно неработоспособен, работникът има право на обезщетение за временна неработоспособност, а не на трудово възнаграждение. Съответно в случаите, когато е получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода на временната неработоспособност.
