На работника или служителя ще се дължи брутното трудово възнаграждение, което би получавал към момента на явяването му на работа до действителното му допускане, но не и последното брутно трудово възнаграждение, което може да не е актуално.
Правни основания за начина на определяне базата на обезщетението
В хипотезата по чл. 225, ал. 3 от КТ е прието, че при незаконосъобразно недопускане до работа е налице увреждане, съизмеримо с пропуснатата полза от получаване на възнаграждение по възстановеното трудово правоотношение. Обезщетение се дължи за целия период на недопускане и се изчислява според размера на брутното трудово възнаграждение, което би получавал работникът или служителят за длъжността, на която е възстановен. Това тълкуване на чл. 225, ал. 3 – in fine от КТ („…в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа”) изцяло съответства на предназначението на обезщетението за незаконосъобразно недопускане до работа и в хипотезите на чл. 213 от КТ, а именно: при начално недопускане до работа, когато съгласно чл. 213, ал. 1 – in fine от КТ се дължи обезщетение в „…размер брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа”. Когато съгласно чл. 213, ал. 2, изреч. 2 от КТ: „Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа”.
Размерът на обезщетението е възнаграждението в периода на надопускане до работа
При всяка една от хипотезите на незаконосъобразно недопускане до работа е налице едно и също увреждане на работника или служителя, което се изразява в пропуснатата от него полза от получаване на възнаграждение по трудовото правоотношение през периода от време, докато трае съответното недопускане до работа. Поради това и обезщетението за репарирането на това увреждане следва да е равно на размера на брутното трудово възнаграждение, което би получавал работникът или служителят за работата на длъжността, до която той незаконосъобразно не е допуснат през съответния период от време; т.е. по отношение размера на това обезщетение, законодателят предвижда друго, по смисъла на чл. 228, ал. 1 – in fine от КТ.
Решение № 310/14.06.2011 г., гр. д. № 1051/2010 г., IV г.о., ВКС
