Основно трудово правоотношение е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Основно трудово правоотношение е това, което е възникнало първо, а всички останали възникнали впоследствие са допълнителни.
Работник или служител може да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време при работодателя по основното си трудово правоотношение. Той, също така може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Няма и ограничения за броя на трудово-правните връзки по външно съвместителство.
Работникът или служителят може да бъде страна само по едно основно трудово правоотношение, а допълнителните трудови договори могат да бъдат и повече, дотолкова, че да не се нарушава междудневната и седмичната почивка.
Трудовите правоотношения за допълнителен труд са: допълнителен труд при същия работодател (вътрешно съвместителство)-чл. 110 от КТ и допълнителен труд при друг работодател (външно съвместителство)-чл. 111 от КТ. Двете трудови правоотношения-основно и по договор за външно или вътрешно съвместителство, съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото.
Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не превръща трудовия договор за допълнителен труд в основно трудово правоотношение.
Трудовото правоотношение за допълнителен труд може да бъде прекратено както на общите основания така и на специалното, предвидено в чл. 334, ал. 1 от КТ основание-с изтичане на 15 дневен срок от връчване на предизвестието, без да е необходимо да се посочва специално и отделно основание за уволнението.
Този облекчен ред за прекратяване на трудовото правоотношение е въведен с оглед естеството на допълнителните трудови договори. Обикновено те имат допълващо значение както за работодателя, така и за работниците или служителите. Поради това за прекратяването им не е предвидена обстойна защитна уредба, а всяка от страните по договора може да се освободи от задълженията си по него с отправяне на предизвестие за прекратяване.
Основното трудово правоотношение е едно, като е без значение основанието на което е възникнало и дали е за пълно или за непълно работно време. Не е поставено изискване за основното трудово правоотношение задължително да е за пълно работно време, за да може да бъде прието, че няколко договора за непълно работно време, които заедно покриват осемчасов работен ден, да се считат за основни трудови договори. Такова изискване не е поставено и в чл. 111 от КТ, в който е поставено изискването трудовия договор за допълнителен труд да е за извършване на работа извън установеното работно време по основното трудово правоотношение, без значение дали това работно време е пълно или непълно.
Определение № 270/08.04.2021 г., гр. д. № 3390/2020 г.IV г.о. ВКС
