Въпрос:
Как се определя размерът на имуществените вреди по иск по чл. 226, ал. 1, т. 2 КТ (обезщетение за вписване на неверни данни в издадените документи) – дали обезщетението за претърпените имуществени вреди трябва да се съизмерва с пропуснати пенсии или с неполучени заплати?
Отговор:
По иска по чл. 226, ал.1, т. 2 във вр. с ал. 3 КТ се дължи обезщетение за имуществените вреди, които работникът или служителят е претърпял, включително ползите, които е пропуснал, те представляват правата му, които са засегнати в резултат от вписване на неверни данни в издадените от работодателя (от негови служители) документи и се изразяват в стойността, с която е намалено неговото имущество. За определянето на обезщетението следва да се установят засегнатите в причинна връзка от вписването на неверни данни права и тяхната парична равностойност, с която е намалено имуществото на работника.
В случаите като спорния, когато неверните данни са отразени във форма образец УПИ – 3, в която е отразен осигурителен стаж на работника, което е послужило за основание за прекратяване на трудовото правоотношение между работника и работодателя, но поради отразените неверни данни за наличие на достатъчен осигурителен стаж е последвал отказ на НОИ на работника да бъде отпусната пенсия, вредите се изразяват в пропуснато трудово възнаграждение за времето до отпускането на пенсия, през което работникът не е работил, а не в пропусната пенсия, т.к. не са били осъществени предпоставките за отпускане и получаване на пенсия.
Решение № 308/11.07.2011 г., гр. д. № 1732/2010 г., IV г.о., ВКС
