Закриването на длъжността, на която е възстановен работникът, представлява ли основание за отказа на работодателя да го допусне на работа или работника може да претендира обезщетение за незаконно недопускане до работа по чл. 225, ал. 3 от КТ, след като е възстановен от съда?
Възстановяването на незаконно уволнения работник на предишната работа се извършва с влязло в сила решение. То възстановява трудовото правоотношение занапред във вида, в който е съществувало към незаконното уволнение – както би съществувало, ако работникът не беше уволнен.
Възстановеният на работа работник е длъжен да се яви в срока по чл. 345, ал.1 КТ, за да заеме работата. Еднократното явяване с такава готовност е достатъчно, за да се приеме, че е изпълнил задължението си по чл. 345, ал. 1 от КТ. Ако междувременно длъжността е съкратена и работникът не може реално да я изпълнява занапред, работодателят следва да прекрати възстановеното трудово правоотношение на това основание. Тогава работникът няма право на обезщетение по чл. 225, ал. 3 от КТ за незаконно недопускане до работа. Ако обаче работодателят не прекрати трудовия договор за длъжността на която е възстановен и не допусне работника да я изпълнява с обяснението, че длъжността не съществува, той действа недобросъвестно – не отчита значимата за правоотношението промяна в структурата си, държи работника в неуредено положение и му дължи обезщетението по чл. 225, ал. 3 от КТ
Решение № 314/19.11.2012 г., г.д. № 307/2012 г., III г.о., ВКС
