Имат ли „таван“ командировъчните пари“?

Отговорът е отрицателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, работодателите не могат да определят командировъчни пари над двойния размер регламентиран в Приложение № 2, в което са определени размерите на дневните и квартирни пари по държави и вид валута. Разпоредбата противоречи на кодекса на труда, поради което е неприложима.

Клауза, съобразно която са определени командировъчни средства в размер по-висок от максималния по чл. 17,ал. 1 НСКСЧ е действителна. Съгласно чл. 215 КТ, дължимите от работодателя пътни, дневни и квартирни пари при командироване на работник или служител са в размери, определени от Министерския съвет. Съгласно чл. 228, ал. 2 КТ, определените размери на обезщетението при командировка, се прилагат доколкото в КТД или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери – когато между страните по трудовото правоотношение е постигнатата договореност за размер на командировъчни средства, по-висок от максимално определения в акт на Министерския съвет, работодателят дължи обезщетение на командирования работник съгласно уговорения по-висок размер. Нормата на чл. 17, ал.1 НСКСЧ е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен – чл. 228, ал. 2 КТ, поради което и съгласно чл. 15, ал.3 ЗНА, при спор за размера на обезщетението следва да се зачете определения между страните по трудовия договор по-висок размер от нормативно определения. Не може да се определят максимално допустими размери на квартирните пари в нарушение на нормата на чл. 228, ал. 2 КТ, уреждаща възможността да се договарят по-големи размери на обезщетението. Поради това при спор за размера на обезщетението следва да се приложи разпоредбата на чл. 228, ал. 2 КТ при договорени по-високи размери на обезщетението от определените с НСКСЧ.