Кой работодател дължи обезщетение при пенсиониране? – чл. 222, ал. 3 КТ

Обезщетение при пенсиониране се дължи от работодателя, при който е придобито правото на пенсия.

Николай Стоянов

08.11.2020
"

към статията

От кой работодател се дължи обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ – от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото работникът или служителят първоначално е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или работникът или служителят, съобразно своя интерес, може да претендира изплащане на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение от последващ работодател.

Работникът или служителят следва да реализира правото си на обезщетение при този работодател и по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото му на пенсия, респ. плащането по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващото прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това обезщетение. Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо основание. От този работодател работникът или служителят може да търси гратификацията по общия ред, стига да не е погасена по давност.

Принципът на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, включен изрично в хипотезиса на нормата произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото. Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

Ако работникът или служителят е придобил право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ при предходно прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на обезщетение на същото основание от следващия работодател, като без значение е обстоятелството дали той реално е получил обезщетение при предходното уволнение. От значение е обстоятелството, че той вече е придобил правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ пред другия работодател.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *