Срок за възстановяване на работа – Тълкувателно решение № 3/2019 от 02.12.2021 г., ВКС
От кой момент тече двуседмичният срок за възстановяване на работа
Върховният касационен съд прие Тълкувателно решение № 3/2019 от 02.12.2021 г., с което даде отговор на следния въпрос:
„От кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок?”
Срок за възстановяване на работа според отговора на ВКС
Двуседмичният срок за явяване на работа по чл. 345, ал. 1 КТ започва да тече само от получаването от страна на работника или служителя на нарочното съобщение за възстановяване на работа, изпратено от разгледалия делото първоинстанционен съд. Ако не е получено съобщение срокът започва да тече от деня, в който с явяване в предприятието или по друг начин работникът или служителят изяви пред работодателя желанието си да се върне на работата, на която е възстановен.
Тълкувателното решение е постановено, с оглед противоречивата практика на съдилищата. Вече не се счита за узнаване момента, в който работникът или служителят или неговия адвокат представи в съда молба за издаване на изпълнителен лист по делото за присъдени суми и разноски, както и упълномощаване на адвокат за образуване на изпълнително производство за принудителното им събиране. Само и единствено получаване на нарочно съобщение от съда за възстановяване поставя началото на 14-дневния срок, в който работникът или служителят има възможност да се яви за заемане на длъжността на която е възстановен.
Нормата на чл. 345, ал. 1 КТ е императивна и специална, дерогира общите правила за узнаване на влязлото в сила решение и задължава първоинстанционния съд, разгледал делото, да изпрати на работника или служителя нарочно съобщение за възстановяването му на работа, независимо от влизането в сила по правилата на ГПК на съдебното решение по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1,т. 2 КТ. Нормата на чл. 345, ал. 1 КТ цели яснота и правна безспорност в отношенията на страните по трудовото правоотношение. Уведомяването в този случай е специална процедура – съобщението по чл. 345, ал. 1 КТ се изпраща от първоинстанционния съд след влизане на решението за възстановяване на работа в сила, получава се лично от работника или служителя в разумен срок след приключване на исковото производство и полученото съобщение поставя началото на срока по чл. 345, ал. 1 КТ.
Разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ не само конкретизира средството, чрез което работникът или служителят следва да бъде известен за окончателното възстановяване на работа – съобщение, но и категорично изисква то да бъде получено. Получаването на съобщението като обективен факт гарантира правната сигурност, за разлика от узнаването като субективен факт. С получаване на съобщението до знанието на работника или служителя е доведено влизането в сила на решението за възстановяването му на работа и за него става ясен срокът, в който може да се яви, за да заеме работата, на която е възстановен. Извеждането на друг начален момент на срока не съответства на съдържанието и смисъла на разпоредбата на чл. 345, ал. 1 КТ и е резултат от разширително тълкуване на правната норма, което може да доведе до неблагоприятни последици и за двете страни по трудовото правоотношение.
Трудовите права следва да се упражняват добросъвестно и да не се избягва възможността съобщението от съда да бъде връчено на работника или служителя. В практиката са налични случаи свързани с умишлено възпрепятстване на получаването на съобщението от съда с цел да се удължи срока от момента на уволнението до възстановяване, който срок се смисъла на закона се счита на трудов и осигурителен стаж.
