Какъв е редът за определянето на длъжностите на работниците и служителите, за които се установява ненормиран работен ден по смисъла на чл. 139а КТ – с нарочна заповед на работодателя или е възможно да бъде посочено и в правилника за вътрешния трудов ред?

Не съществува формална пречка за упражняване на задълженията на работодателя да определи списъка на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, не с изрична заповед, а с правилника за вътрешния трудов ред. Целите и функциите на нормативния текст на чл. 139а КТ не са нарушени по този начин, а и не е нарушен основният принцип за закрилата на труда.

Условията, при които се приема, че работникът полага труд при ненормиран работен ден са: заеманата от лицето длъжност да е включена в нарочен списък (определен с изрична писмена заповед на работодателя) на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, и на работника да е осигурено ползването на допълнителен платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 КТ, с който да е компенсирана работата му над редовното работно време. В случаите, когато установяването на ненормиран работен ден за определени длъжности е сторено не с изрична писмена заповед на работодателя, а в правилника за вътрешния трудов ред, първото условие е осъществено. Изискването за издаване на специален акт на работодателя, с който да се определи съответният списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден, е въведено за установяването на по-висока степен на защита на работника във връзка с особеностите на конкретната работа и узнаването от страна на работника за необходимостта трудовите задължения да се изпълняват и след изтичането на редовното работно време и пораждащите се от това обстоятелство задължения и права (почивки, отпуски, увеличено възнаграждение за работа в почивни и празнични дни). Както заповедта за определяне на списък на длъжностите, за които се установява ненормиран работен ден (като писмено изявление на работодателя, отправено до работниците и служителите, обявено на адресата), така и правилникът за вътрешния трудов ред (чл. 181 КТ) урежда въпроси по организацията на труда в предприятието, изхожда от работодателя и следва да бъде обявен на работниците и служителите. И за двата акта законът предвижда издаването им след консултации с представителите на синдикалните организации и представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 КТ.

В случай, че ненормираното работно време е определено в правилника за вътрешния трудов ред, с който работника или служителя е запознат при постъпването си на работа, ползвал е допълнителен платен годишен отпуск, то последният не може да претендира заплащане на извънреден труд по време на работните дни от седмицата, с изключение на положения труд през почивните и празнични дни.