Въпроси:
В случай, че към момента на връчване на заповедта същата не отговаря на законовите изисквания, настъпва ли прекратителен ефект?
Отговорът е положителен.
Незаконосъобразна ли е заповед за уволнение, в която посоченото основание за прекратяване не съвпада с текстовата част на заповедта?
Отговорът е отрицателен, ако текстовата част на заповедта отговаря на обективната действителност.
Може ли в заповедта да се посочи повече от едно основание за уволнение?
Отговорът е положителен. Заповедта е законосъобразна, ако едното от основанията обективно съществува.
Мотиви:
Съгласно чл.335, ал. 1 КТ трудовият договор се прекратява писмено. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление на работодателя, правният ефект на прекратяването настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Доказването на този факт е в тежест на работодателя и може да стане с всички допустими доказателствени средства, включително със свидетелски показания, установяващи узнаването на заповедта от работника или служителя. На следващо място, разпоредбата на чл. 335, ал. 2 от КТ не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това, дали фактически е налице основанието за прекратяване на трудовия договор. Връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, като този е правнорелевантният момент, към който следва да се извършва преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. В случай, че предизвестие по силата на закона се дължи, но страната заяви, че не желае срокът да бъде спазен изобщо, трудовото правоотношение се прекратява в момента на достигане на изявлението до другата страна, или в момента, определен за дата на прекратяване на трудовото правоотношение, като страната дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ. В този смисъл, неспазването на срока на предизвестие има значение единствено относно дължимостта на обезщетението за неспазен срок за предизвестие.
всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота за основанието, на което се извършва както с оглед защитата на работника или служителя, така и поради правните последици.
Работодателят е този, който трябва да установи законността на заповедта за уволнението, което включва и наличието на основанията, на които се прекратява трудовото правоотношение. От значение е именно основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго макар и обективно съществуващо към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно от значение е заповедта да е мотивирана, като е възможно посочване на повече от едно основание за уволнение. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват с цитиране на норма тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на законодателя. Меродавно е от съдържанието на заповедта да следва несъмнено установено фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна квалификация коя е приложимата правна норма. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответната правна норма и въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно. При противоречие между текстовата част на заповедта за уволнение и нейното цифрово изражение за правната квалификация на уволнението е от значение съдържателната (текстовата част) на заповедта. Въз основа на нея ще се прецени законността на уволнението. Задължение на съда е да определи действителното основание за уволнение въз основа на мотивационната част на акта на работодателя, а след това да извърши и проверка за наличието на елемент от състава на приложимата правна норма. Неправилно е несъответствието между изложените обстоятелства в акта за уволнение и използваното основание за уволнение да имат за последица незаконността им.
