Отговорът е отрицателен.

“Верижни” договори със срок за изпитване са недопустими, дори и общата им продължителност да е в рамките на определения от закона 6-месечен срок. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един такъв договор, и то преди окончателното приемане на работа. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа.

Макар и да не споделям напълно мотивите в определението на ВКС, следва да този етап да се съобразим с него. Законодателят предвижда уговорката за изпитателен срок, както за работодателя да прецени качествата на работника, така и за последния да реши дали работата е подходяща за него. Не винаги първоначално уговорения с трудовия договор срок е достатъчен това да бъде изпълнено от страните и няма законова пречка, участниците в трудовото правоотношение да използват предоставеното им от закона право, като удължат първоначално уговорения срок. Възможно е обстоятелствата при сключване на трудовия договор, относно срока на изпитване, да се променят и да се окаже, че срокът не е достатъчен и същият да се наложи да бъде удължен. Все пак, следва да се има предвид, че промяната е по взаимно съгласие, а не едностранно от някоя от страните, поради което не се накърняват правата на работниците и служителите. Въпреки това следва да се съобразим с мотивите на ВКС към настоящия момент и да предупредим страните да преценяват по-добре продължителността на срока за изпитване преди сключване на трудовия договор. От същият може с допълнително споразумение да отпадне срока на изпитване, но не и да бъде продължен.