При липса на влязъл в сила административен акт относно наличието на трудова злополука, допустимо ли е фактът на злополуката и нейният характер да се установява в рамките на производството по предявен иск за обезщетяване на вредите от нея, ако административният орган не е изпълнил императивното си задължение да проведе задължително разследване по чл. 7 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки?
Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ. Не се допуска инцидентното установяване на характера на злополуката в исковото производство, образувано по претенция за обезщетяване на вредите от нея.
Изключение от така установената практика се допуска само в хипотезите по чл.7 ал.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), когато компетентният административен орган не е изпълнил задължението си да разследва злополуката. Такова задължение на органа възлага и нормата на чл.58 ал.1 КСО, а чл.7 ал.2 НУРРОТЗ възпроизвежда законовото разрешение. Затова когато се установи, че при злополука е причинено увреждане на повече от трима работещи или че злополуката е довела да инвалидност или смърт или че има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност или смърт, компетентният административен орган е длъжен да разследва злополуката. Само в случаите, когато той откаже да изпълни това си задължение, съдът, пред който е предявен иска за обезщетяване на вредите от злополуката, може да установява нейния характер. В този случай законът задължава компетентния административен орган да извърши разследване, без това му правомощие да е обвързано със срокове. Разследването не е поставено в зависимост от сезирането на органа, той е длъжен да предприеме предписаните от закона действия и служебно. Неизпълнението на това задължение съставлява противоправно бездействие, което препятства издаването на акт по чл.60 КСО. В тази хипотеза пострадалият при злополуката не разполага с разпореждане, с което злополуката се приема или не за трудова, именно поради незаконния отказ за разследване от компетентния административен орган. С друг ред за защита той не разполага, затова в тази конкретна хипотеза съдът може да установява инцидентно какъв е характерът на злополуката.
Когато се касае за злополука, при която са пострадали по-малко от трима работници, от която не е настъпила инвалидност или смърт или не може да се очаква настъпването на такива, задължение за служебно разследване на злополуката законът не предвижда. В този случай не е допустимо инцидентно установяване на характера на злополуката и за да бъде приета същата за трудова, пострадалият трябва да представи влязъл в сила акт по чл.60 КСО.
КСО не съдържа легална дефиниция на термина „инвалидност”, но от разпоредбата на чл.72 КСО следва, че такава е налице при 50 % или повече от 50 % трайно намалена работоспособност. Тогава законодателят предвижда, че е настъпил рискът, за който се дължи пенсия, поради което при намаление на работоспособността под 50 % инвалидност не е налице.
Когато трайната намалена работоспособност е под 50 %, служебно задължение за компетентния административен орган да извърши разследване на злополуката не съществува. Такова разследване е могло да бъде извършено след сезиране от страна на осигурителя или от страна работника, чрез подаване на декларация за трудова злополука в законния срок от една година. Съответно не е издаден и не може да бъде издаден акт по чл.60 КСО, нито са налице основания характерът на злополуката да бъде установяван инцидентно в производството, образувано по иска за обезщетяване на вреди от нея.
