Установяване на трудова злополука пред съда. В кои случаи?

Oct 4, 2018 | Защита на трудови права, Трудово възнаграждение, обезщетения

При липса на влязъл в сила административен акт относно наличието на трудова злополука, допустимо ли е фактът на злополуката и нейният характер да се установява в рамките на производството по предявен иск за обезщетяване на вредите от нея, ако административният орган не е изпълнил императивното си задължение да проведе задължително разследване по чл. 7 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки?

Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200, ал. 1 КТ. Не се допуска инцидентното установяване на характера на злополуката в исковото производство, образувано по претенция за обезщетяване на вредите от нея.

Изключение от така установената практика се допуска само в хипотезите по чл.7 ал.2 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), когато компетентният административен орган не е изпълнил задължението си да разследва злополуката. Такова задължение на органа възлага и нормата на чл.58 ал.1 КСО, а чл.7 ал.2 НУРРОТЗ възпроизвежда законовото разрешение. Затова когато се установи, че при злополука е причинено увреждане на повече от трима работещи или че злополуката е довела да инвалидност или смърт или че има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност или смърт, компетентният административен орган е длъжен да разследва злополуката. Само в случаите, когато той откаже да изпълни това си задължение, съдът, пред който е предявен иска за обезщетяване на вредите от злополуката, може да установява нейния характер. В този случай законът задължава компетентния административен орган да извърши разследване, без това му правомощие да е обвързано със срокове. Разследването не е поставено в зависимост от сезирането на органа, той е длъжен да предприеме предписаните от закона действия и служебно. Неизпълнението на това задължение съставлява противоправно бездействие, което препятства издаването на акт по чл.60 КСО. В тази хипотеза пострадалият при злополуката не разполага с разпореждане, с което злополуката се приема или не за трудова, именно поради незаконния отказ за разследване от компетентния административен орган. С друг ред за защита той не разполага, затова в тази конкретна хипотеза съдът може да установява инцидентно какъв е характерът на злополуката.

Когато се касае за злополука, при която са пострадали по-малко от трима работници, от която не е настъпила инвалидност или смърт или не може да се очаква настъпването на такива, задължение за служебно разследване на злополуката законът не предвижда. В този случай не е допустимо инцидентно установяване на характера на злополуката и за да бъде приета същата за трудова, пострадалият трябва да представи влязъл в сила акт по чл.60 КСО.

КСО не съдържа легална дефиниция на термина „инвалидност”, но от разпоредбата на чл.72 КСО следва, че такава е налице при 50 % или повече от 50 % трайно намалена работоспособност. Тогава законодателят предвижда, че е настъпил рискът, за който се дължи пенсия, поради което при намаление на работоспособността под 50 % инвалидност не е налице.

Когато трайната намалена работоспособност е под 50 %, служебно задължение за компетентния административен орган да извърши разследване на злополуката не съществува. Такова разследване е могло да бъде извършено след сезиране от страна на осигурителя или от страна работника, чрез подаване на декларация за трудова злополука в законния срок от една година. Съответно не е издаден и не може да бъде издаден акт по чл.60 КСО, нито са налице основания характерът на злополуката да бъде установяван инцидентно в производството, образувано по иска за обезщетяване на вреди от нея.

Написана от Николай Стоянов

Свързани публикации

Обезщетение за незаконно уволнение при отмяна на заповедта от работодателя чл. 225, ал. 1, чл. 344, ал. 2 КТ

Обезщетение за незаконно уволнение при отмяна на заповедта от работодателя чл. 225, ал. 1, чл. 344, ал. 2 КТ

Правен въпрос: Когато заповедта за уволнение е отменена от работодателя преди сезирането на съда от работника и основателна ли е претенция за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ (заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение) за времето от уволнението до...

read more
Правоотношението между общината и общинския съветник не е трудово

Правоотношението между общината и общинския съветник не е трудово

За времето на изпълнение на задълженията си общинския съветник ползва неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж. Общинските съветници не са служители на общината. Те се избират от  жителите и участват в органите на местното самоуправление, а ползването на...

read more
Потвърждаване действията от работодателя. Обезщетение по чл. 331 КТ

Потвърждаване действията от работодателя. Обезщетение по чл. 331 КТ

Дали плащането от работодателя на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ представлява потвърждаване на представителната власт при сключването на споразумението по чл. 331 ал. 1 КТ.   Разпоредбата на чл. 331 КТ дава възможност на работодателя да предложи на работника...

read more