Уволнение поради болест – 325, ал.1, т. 9 КТ

При невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, работодателят е длъжен да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, а след като работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган (в случая ТЕЛК) следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние.

Разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ обуславя законността на уволнението от изпълнението от работодателят на задължението му да предложи на работника или служителя друга, подходяща за здравословното му състояние работа. При невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, работодателят трябва да му предложи длъжностите, определени за заемане от лица с намалена трудоспособност, а след като работникът или служителят избере някоя от тях, компетентният здравен орган следва да удостовери дали избраната работа е подходяща за здравословното му състояние. Медицинският въпрос дали конкретно посочената за трудоустрояване длъжност е противопоказна за здравето на трудоустроения не може да бъде поставян на последваща преценка нито от службите по трудова медицина или дружествата, ангажирани по договор с работодателя, нито от вещи лица в трудовия спор за законосъобразност на уволнението, тъй като тази преценка на ТЕЛК и НЕЛК не подлежи на инцидентна проверка за правилност от гражданския съд. На изследване и проверка в трудовия спор за законосъобразност на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ подлежи единствено въпросът била ли е свободна посочената от компетентните органи длъжност, определена в списъка на работодателя по реда на чл. 315, ал. 1 КТ, непредложена от последния на конкретния работник, имащ медицинско предписание за нейното заемане. Наличието на свободна подходяща длъжност по предписано трудоустрояване, която не е предложена на трудоустроения от задължения по решението работодател, води до извод за липсата на основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ. Длъжностите, определени в списъка на работодателя по чл. 315, ал. 1 КТ, следва да бъдат преценени като подходящи или неподходящи за здравословното състояние на трудоустроения работник от здравния орган по чл. 1 от Наредбата за трудоустрояването (по аргумент от чл. 317, ал. 1 КТ и чл. 3 от наредбата), респективно преценката на последния не може да бъде ревизирана от службите по трудова медицина или други лица с подобни функции.