Уволнението не е заплаха

Заплашването е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. (чл. 30 ЗЗД)

Заплашване е налице само когато заплахата, независимо от времето и начина и на изразяване е пробудила основателен страх, мотивирал заплашената страна да подпише договора.

Дори и при доказани изявления от ръководството за уволнението на работника или служителя, то те не би могло да възбудят основателен страх за живота или имуществото му, тъй като уволнението е уредена в закона възможност за прекратяване на трудово правоотношение. Работникът разполага с право да оспори незаконното уволнение по съдебен ред и да получи обезщетение при установяване на незаконността му. Заплахата за оставане без работа не би могла да възбуди страх, който да мотивира ответника да поеме тежки имуществени задължения (например подписване на спогодба с нотариална заверка на подписите за дължимост на сума от липси).

За да се приеме, че е осъществен състава на чл. 30 ЗЗД, освен непозволени и противоречащи на закона или морала действия, извършени от едната страна по договора, законът изисква тези действия да са предизвикали основателен страх у другата страна, който да е оказал въздействие върху нея при подписването на договора. Заплашването е основание за унищожаване на сделката, когато едната страна е била принудена от другата чрез възбуждане на основателен страх. То може да бъде насочено срещу живота, здравето, честта, достойнството, имуществото на заплашеното лице или на близките му. Заплашване е налице не само когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато само по себе си то не е такова. При заплашването увреденият съзнава естеството на сделката, но я сключва, за да избегне последици, които той счита по-неблагоприятни.

Определение № 344/27.03.2017 г. по гр. д. № 60222/2016 г., IV г.о., ВКС