За доказване вземане от трудово възнаграждение, работникът или служителят следва да докаже 1. Наличие на трудово правоотношение; 2. Уговорен размер на месечно възнаграждение и 3. Полагане на труд. В практиката често се използва сключване на фиктивни трудови договори поради редица причини, но без реално полагане на труд. Възможни са и хипотези, при които работник или служител за определен период от време не е полагал труд. Липсата на образувани дисциплинарни производства не води до извод за положен труд, тъй като подобно задължение за работодателя не съществува. В тези случаи трудово възнаграждение не се дължи, тъй като както се посочи по-горе – за дължимост от страна на работодателя на трудово възнаграждение следва работникът или служителят реално да е полагал труд.
Обезщетение за незаконно уволнение при отмяна на заповедта от работодателя чл. 225, ал. 1, чл. 344, ал. 2 КТ
Правен въпрос: Когато заповедта за уволнение е отменена от работодателя преди сезирането на съда от работника и основателна ли е претенция за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ (заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение) за времето от уволнението до...
