Налице ли е правен интерес от претенция по чл. 128 КТ за присъждане на неизплатено от работодателя в несъстоятелност трудово възнаграждение, когато вземането е прието в производството по несъстоятелност?
Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност започналите дела по трудови спорове за парични вземания не се спират, а съгласно чл. 637, ал. 6, т. 2 ТЗ е допустимо да се образуват дела по трудови спорове и след откриване на производството по несъстоятелност. Работникът разполага с възможност да предяви иск за паричното си вземане от трудово правоотношение преди или след откриване на производството по несъстоятелност на дружеството работодател и този иск е винаги допустим. Влязлото в сила положително за работника решение по трудовия спор следва да бъде съобразено от синдика при изготвяне на списъка на приетите вземания и от съда по несъстоятелността при одобряване на списъка.
Същевременно, работникът има право да предяви вземането си и в производството по несъстоятелност (чл. 685, ал.1 ТЗ), но дори и да не стори това, вземането му, произтичащо от трудово правоотношение следва да бъде вписано служебно от синдика в списъка на приетите вземания – чл. 687, ал. 1 ТЗ. Вземането се смята за прието, когато е включено в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания – чл. 693, ал.1 ТЗ, а определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания се обявява в търговския регистър – чл. 692, ал. 5 ТЗ.
Когато кредиторът или длъжникът не са направили възражение срещу приетото вземане в срока по чл. 690, ал.1 ТЗ, то съществуването му не може да бъде оспорено след одобрението на списъка от съда. Вземането не може да бъде оспорено и когато длъжникът или кредиторът, направили възражение в срока по чл. 690, ал.1 ТЗ не предявят иск за установяване несъществуването му в срока по чл. 694, ал.1 ТЗ – в седмодневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване списъка на приетите вземания. С изтичане на този срок възможността за оспорване на вземането чрез иск се преклудира, т.е. по отношение на това вземане списъкът на приетите вземания влиза в сила. След този момент вземането на работника от трудово правоотношение се дължи неотменимо и подлежи на удовлетворяване при разпределението съобразно привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.
От изложеното следва, че след обявяване в търговския регистър на списъка на приетите вземания от съда по несъстоятелността, когато срещу вземането не е направено възражение в срока по чл. 690, ал.1 ТЗ, както и когато е направено възражение, но в седмичния срок по чл. 694, ал.1 ТЗ срок след обявяване на списъка не е предявен иск за установяване несъществуването му, гражданскоправния спор относно вземането на работника от трудово правоотношение е разрешен със сила на пресъдено нещо. С това правото му на иск се погасява – разрешеният със сила на пресъдено нещо спор относно вземането е пречка за съществуването на правото на иск, поради което продължаването на производството по исков ред относно същото вземане се явява недопустимо и при направен отвод за сила на пресъдено нещо относно вземането по трудов спор, предмет на гражданското дело, съдът е длъжен да прекрати производството на основание чл. 299, ал.1 ГПК. Правата на работника за вземането му по трудовото правоотношение са гарантирани с приемане на вземането му в списъка, одобрен от съда по несъстоятелността; вземането може да бъде реализирано само в рамките на универсалното принудително изпълнение (индивидуално принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист по делото по трудовия спор не може да бъде проведено извън производството по несъстоятелност), поради което при така действащата правна уредба, съдържанието на продиктуваните от стремеж към социална справедливост норми на чл. чл. 637, ал. 1 и ал. 6, т. 2 ТЗ са приложими до момента на разрешаване на въпроса кои вземания са приети за удовлетворяване от масата на несъстоятелността.
Производството по трудовия спор е недопустимо и когато приетото от съда вземане е оспорено от кредитор на масата на несъстоятелността и този кредитор е предявил иск по чл. 694, ал.1 ТЗ за установяване на несъществуването на приетото от съда вземане. В този случай делата (това по трудовия спор и по иска по чл. 694, ал.1 ТЗ) са с идентичен предмет, но влязлото в сила решение по трудовия спор между работника и работодателя в несъстоятелност не може да бъде противопоставено на кредитор на масата на несъстоятелността, тъй като той не е участвал в производството по трудовия спор и решението не го обвързва. Обратно – влязлото в сила съдебно решение по иска по чл. 694, ал.1 ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност (чл. 694, ал.4 ТЗ), поради което за ищеца по трудовия спор правния интерес от провеждане на иска отпада.
