Три или четири надника за извънреден труд през официален празник

Изчисляване размера на възнаграждението за положен извънреден труд през официален празник

Николай Стоянов

15.04.2022
"

към статията

Изчисляване и заплащане на трудово възнаграждение при полагане на извънреден труд  през официален празник извън случаите на сумирано изчисляване на работното време.

В практика неправилно се възприема становището за дължимост на трудово възнаграждение при полагане на извънреден труд  през официален празник в четирикратен размер от дължимото среднодневно трудово възнаграждение. Отговорът, който следва да се приеме за правилен е свързан с дължмост на трудово възнаграждение в посочената хипотеза определен като трикратен размер на средно брутно трудово възаграждение.

Трудовото възнаграждение за деня, в който е положен извънреден труд през официален празник се формира от два компонента:

  1. Трудово възнаграждение за работа през официалните празници – чл. 264 КТ и
  2. Трудово възнаграждение за извънреден труд за работа през дните на официалните празници – чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ.

Трудово възнаграждение за работа през официалните празници – чл. 264 КТ

Съгласно разпоредбата на чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Посоченото възнаграждение не е допълнително трудово възнаграждение и представлява цялото дължимо трудово възнаграждение за работа в деня на официален празник. Трудовото възнаграждение е регламентирано в Глава дванадесета, Раздел III „Допълнителни и други трудови възнаграждения“. Характеристиката на възнаграждението по чл. 264 КТ определяща го като друго трудово възнагржадение, а не като допълнително трудово възнаграждение води до правна последица, че същото не се добавя към трудовото възнаграждение, а представлява пълния размер на дължимото от работодателя за работата в ден на офицален празник. Практиката на Върховен административен съд е категорична в това отношение и със същата се преодоля неправилното тълкуване свързано с дължимост на трикратния размер на трудово възнагарждение за положен труд в дните на официални празници. Неправилното тълкуване бе продиктувано от приемането на възнаграждението по чл. 264 КТ като допълнително трудово възнаграждение и добавянето на същото към дължимото трудово възнагржадение за съответния работен ден.

Съдебна практика

В тази връзка са Решение № 3346 от 20.03.2017 г. по адм. д. № 4174/2016 г., VІ отд. на ВАС и Решение № 10983 от 11.08.2020 г. по адм. д. № 4135/2020 г., VІ отд. на ВАС. В процесните решения е поставен следния правен въпрос: 

 „Как следва да се изчислява и заплаща трудовото възнаграждение за работа през официални празници по чл. 264 от КТ, когато не е извънреден труд?“. В отговор на поставения въпрос съдът приема следното:

При постановяване на процесния съдебен акт, решаващият съд приема, че нормата на чл. 264 от КТ е именувана „Трудово възнаграждение за работа през официалните празници“ и гласи, че „За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение“. Според съда, смисълът на заглавието и съдържанието е, че така определеното възнаграждение е изцяло дължимото такова трудово възнаграждение за работата през официалните празници. Обоснован е извод, че това е общият размер на възнаграждението, дължимо изцяло за работата по време на официални празници. Въз основа на горното е анализирано систематичното място на нормата на чл. 264 от КТ – в раздел „Допълнителни и други трудови възнаграждения“, като е прието, че процесното възнаграждение е от категорията на „другите“ възнаграждения, а не допълнително такова. Съда извежда, че допълнителни са само възнагражденията по чл. 259 и чл. 260 KT, доколкото само в тези норми е предвидено, че при вътрешно и външно съвместителство се дължи допълнително плащане, наред и едновременно с основното. (Вж. напр. чл. 259 сочи „има право и на допълнително трудово възнаграждение“, а чл. 260 – „получава пълния размер на трудовото възнаграждение за основната работа, както и възнаграждение за работата по външно съвместителство“). Следващите възнаграждения обаче в този раздел – в това число и процесното по чл. 264 от КТ, вече не са допълнителни, а „други“ по смисъла на заглавието и те не се добавят към основното възнаграждение, а го заместват (и за това са други, тъй като се изчисляват по особени правила). В заключение е прието, че изричното разпореждане на КТ в този случай е, че работодателят дължи най-малко двукратното на уговореното по трудовия договор възнаграждение и това не е допълнително, а цялото дължимо от него възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 264 от КТ визира две хипотези, видно от нейната редакция и според систематичното й тълкуване с чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ. Във всяка от тези две хипотези трудът, положен на празник, се изплаща с увеличение. Но увеличението е различно.

Поставеният правно релевантен въпрос, попада в предметния обхват на първата хипотеза – начин на изчисляване и заплащане на трудово възнаграждение за извършвана работа през ден на официален празник, когато не е извънреден труд.

В така обособената първа хипотеза на нормата на чл. 264 от КТ, извършваната работа през ден на официален празник, е редовна работа на работника или служителя по трудовото правоотношение според установения график в предприятието. Тогава му се пада да е на смяна или пък точно на този ден е предвидено именно той да дава дежурство (вж. чл. 141 от КТ, чл. 10 и чл. 15 от НРВПО).

В тези случаи – за положения труд на официален празник, когато така му се пада по график, работникът или служителят получава не по-малко от удвоения размер на уговореното трудово възнаграждение. Няма пречка да се уговори и по-голямо увеличение. Увеличението се изчислява от основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго.

Целта на това увеличено заплащане не е да компенсира работа в повече от нормалното, в такъв обем, в какъвто е уговорено и дължимо по трудовия договор. Увеличеният размер на заплащането на труда в тези случаи цели да компенсира ангажираността със служебни ангажименти, която отнема възможността на работника или служителя да празнува според обичаите и предпочитанията си. Увеличението цели да компенсира лишаването от възможността за честване на официалния празник в семейна или друга подходяща приятна обстановка с негови близки, което работникът или служителят понася за това, че през тези празнични дни той работи.

В конкретния случай, решаващият съд приема, че работата положена от лицата на официален празник не е извънреден труд (тъй като този ден е включен в месечния график за работа и е с нормалната продължителност на дневното работно време, което не е и спорно), на работника или служителя се заплаща увеличеното такова с едно основно среднодневно трудово възнаграждение. Т.е. цялото възнаграждение за работа през официален празник е равно на най-малко две надници. Последните се определят от сбора от основната месечна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, разделен на броя на работните дни за съответния месец и така се изпълнява изискването на закона общо дължимият размер на възнаграждението да е удвоеният размер на възнаграждението, дължимо за работа през празнични дни.

Трудово възнаграждение за извънреден труд за работа през дните на официалните празници–чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ

В своите решения Върховния административен съд повдига въпроса, но не дава отговор, тъй като същия е извън предмета на делото. Втората хипотеза, която визира чл. 264 от КТ е случаят, когато работникът или служителят работи през дните на официалните празници извън редовното си работно време, като полага извънреден труд. Тоест в тази хипотеза трудът, положен на официален празник е положен извън предвиденото по график. Без значение са причините, довели до неспазването на графика. Промяната може да се налага, защото някой работник се е разболял и в съответното звено са останали на работа по-малко колеги, възникнала е допълнителна работа, спешна задача за изпълнение, която не може да се отложи, за да бъде свършена след празника и т. н. Трудът, положен на официален празник извън графика, се счита за извънреден труд. Оттук възниква въпросът как следва да се изчисли размерът на извънредения труд. Косвено Върховният административен съд дава отговор на този въпрос в предходния абзац: възнаграждението се определя от основната месечна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, разделени на броя на работните дни за съответния месец. Това е подходът, по който се изсчисляват: дължимите обезщетения по реда на чл. 228 КТ и размера на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен и непостоянен характер.

Практиката на Върховния касационен съд приема за база за изчисляване на дължимите обезщетения и платен годишен отпуск брутното трудово възнаграждение, което включва:  1. размерът на основната работна заплата; 2. трудовите възнаграждения с постоянен характер и 3. трудовото възнаграждение според прилаганите системи за заплащане на труда (чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата).

Оттук определянето на дължимото трудово възнаграждение за един работен ден е брутното трудово възнаграждение разделено на броя на работните дни. Не съществува законодателно решение база за изчисляване на възнаграждението за положен извънреден труд да се определя от един конкретен работен ден. (Виж чл. 18, ал. 1 НРВПО)

Разглежданата разпоредба на чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ реглементира трудовото възнаграждение за извънреден труд за работа през дните на официалните празници в размер на 100 на сто. Базата за изчисление е посочена в чл. 262, ал. 2 КТ, която регламентира, когато не е уговорено друго, увеличението по предходната алинея да се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. В трудовия договор се определят основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер. Техният сбор определя размера на трудовото възнаграждение, което за целите на заплащане на извънредения труд следва да се раздели на броя на работните дни на месеца. Така полученото трудово възнаграждение се добавя към това за съответния работен ден за работа на официален празник.

Сборът на възнагражденията по чл. 264 и чл. чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ определя размера на дължимото възнаграждение за извънреден труд в дните на официален празник, както следва:

(удвоеният размер на трудовото възнаграждение) + (възнаграждение за положен труд в дните на официални празници) = на възнаграждение за извънреден труд в дните на официален празник.

Или

(два надника) + (един надник) = на три надника

Откъде произтича неправилното определяне на възнаграждението в четворен размер

Неправилното изчисление произтича от използваната база за изчисление на извънредения труд. Същата се определя от удвоеният размер на трудовото възнаграждение по чл. 264 КТ. Подобен подход е незаконосъобразен. Както беше посочено по-горе, практиката на ВАС и ВКС определя за база за изчисление размера на възнагражденията и обезщетенията трудовото възнаграждение разделено на броя на работните дни. В закона липсва подход, съобразно който за база за изчисляване на трудовото възнаграждение за извънреден труд да се взима един работен ден от месеца или в случая удвоения размер на трудовото възнагртаждение за работа на официален празник. Възнаграждението по чл. 264 КТ не може да служи за база за определяне на възнаграждението за извънреден труд. Законодателят изрично е посочил в разпоредбата на чл. 262, ал. 2 КТ, че базата за изсичление на извънредения труд по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ е „трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор“, но не и трудовото възнаграждение определено по чл. 264 КТ.

Възнаграждението за извънреден труд по смисъла на чл. 262, ал. 1 КТ се определя както следва:

Чл. 262, ал. 1, т. 1 КТ – 50 на сто – за работа през работните дни или общо възнаграждение за деня – един надник и половина;

Чл. 262, ал. 1, т. 2 КТ 75 на сто – за работа през почивните дни или общо възнаграждение за деня – един надник и три четвърти;

Чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ 100 на сто – за работа през дните на официалните празници или общо възнаграждение за деня – два надника

Чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ 50 на сто – за работа при сумирано изчисляване на работното време  или общо възнаграждение за деня – надник и половина

Чл. 264 и чл. Чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ Единият надник в случаите, в които трудът не е извънреден, се заменя с два надника по чл. 264 КТ и към него се добавя още един надник по чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ или общо три надника. 

Не съществува правна основа, която да оправдае заплащане на два надника за извънреден труд положен в дните на официален празник, освен ако не е уговорено друго между страните по трудовото правоотношение.

Да се приеме четворния размер като дължмо възнаграждение в случаите на чл. 264 и чл. 262, ал. 1, т. 3 КТ, следва работодателят да заплати един надник в повече. Не може да се използва увеличен размер за заплащане като база, тъй като това води до повторно увеличено заплащане на положения труд, в каквато насока не е законодателното решение. 

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.