Срочен договор след договор за обучение

Срокът на договора за ученичество няма отношение към ограниченията по чл. 68 КТ

Николай Стоянов

15.11.2020
"

към статията

Приложими ли са ограниченията за сключване на срочен трудов договор по отношение на уговаряне на срока по трудов договор с условие за обучение по време на работа, след завършване на обучението?

Кратък отговор:

Не са приложими ограниченията по чл. 68 КТ, когато се уговаря срок, през който работникът или служителят се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението.

Мотивиран отговор:

С трудовия договор с условие за обучение по време на работа, предвиден в чл.230 КТ, работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят – да я усвои. С договора страните определят формите, мястото и времетраенето на обучението, което не може да бъде повече от 6 месеца, обезщетението, дължимо при неизпълнението му от страните, както и други въпроси във връзка с осъществяване на обучението. С договора страните определят и срока, през който работникът или служителят се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Постановено е, че този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години. По време на обучението работникът или служителят получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90% от МРЗ. Предвидено е още /в чл.232 КТ/, че след успешното завършване на обучението, съгласно договора по чл. 230, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да приеме работника или служителя на работа съобразно придобитата квалификация, а последният – да постъпи на работа и да работи в уговорения срок, като отношенията им се уреждат с трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор /чл.237 КТ/. При неосигуряване от работодателя на такава работа, той дължи брутното трудово възнаграждение /БТВ/ за съответната длъжност за времето, през което не е осигурил работа, но за не повече от 6 месеца, доколкото не е уговорено друго. Ако работникът или служителят по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е завършил не постъпи на осигурената му работа, или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен между тях, но не повече от шесткратния размер на БТВ за съответната длъжност. Чл. 233 КТ предвижда, че за отношенията между страните по трудовия договор с условие за обучение по време на работа се прилага действащото трудово законодателство.

Разпоредбата на чл.230 КТ налага извод, че договорът с условие за обучение по време на работа е специфичен вид трудов договор, чийто предмет и цел са задълженията на работодателя да обучи работника или служителя, а той – да усвои професията или специалността по време на престиране на работната си сила в изпълнение на определената с договора трудова функция по професията или специалността. Конкретните елементи от съдържанието на договора се определят свободно от страните по него съобразно чл. 9 ЗЗД. Свободата на страните за договаряне е ограничена само за времетраенето на обучението – до 6 месеца, за срока, за който работникът/служителят се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението – до 3 години, и за размера на трудовото възнаграждение, което не може да бъде по-малко от 90% от МРЗ.

С оглед специфичния характер на трудовия договор с условие за обучение и уреждането на специфичните елементи от фактическия му състав с разпоредбата на чл. 230 КТ, следва да се приеме, че относно тези елементи разпоредбата е специална и изключва уреждането им по общите правила за сключването и изпълнението на трудов договор, в т.ч. предвидените в чл. 68 КТ правила за сключване на срочен трудов договор. Това следва и от основната цел на договора по чл. 230 КТ – осъществяване на обучение. При това положение страните по договора не са ограничени от уговарянето на минимален срок за работа след успешното завършване на обучението, като няма пречка такъв срок въобще да не бъде уговарян, т.е. с приключването на обучението отношенията помежду им да се прекратят. Не следва друго от разпоредбата на чл. 232 КТ. Предвидените в тази разпоредба задължения за страните – работодателят след завършване на обучението да приеме работника или служителя на работа съобразно придобитата професионална квалификация, а работникът или служителят – да постъпи на работа и да работи в уговорения срок, са относими само в случаите, когато те са уговорили такива задължения в договора по чл. 230 КТ. Не следва друг извод и от чл. 237 КТ – уреждането на отношенията между страните след завършване на обучението със сключването на трудов договор или със съответно изменение на трудовия договор е въз основа на уговореното в договора по чл. 230 КТ, освен ако те са постигнали съгласие за други условия по трудовото правоотношение в съответствие с чл. 9 ЗЗД, респективно чл. 118 и следв. КТ. Да се приеме противното, би означавало несъобразяване с волята на страните по договора с условие за обучение. А разпоредбата на чл. 233 КТ предвижда приложимост на трудовото законодателство за отношенията между страните по трудовия договор с условие за обучение по време на работа, т.е. предвидено е приравняване на правата и задълженията им по време на действието на този договор с тези по трудови договори, възникнали на друго основание.

Трудов договор с условие за обучение може да бъде сключен с уговорка работникът или служителят да работи един месец след завършване на обучението. След изтичане на посоченият срок договорът може да бъде прекратен. Сключването на договора за един месец не е незаконосъобразно, защото именно такъв могат да уговорят страните изначално и защото ал. 3 на чл. 230 не предвижда минимален срок на договора по чл. 237 КТ. Това е специална уредба, изключваща приложението на общите правила за срочните договори по чл. 68 КТ. В случая не може да се обсъжда дали работата е временна, сезонна или краткотрайна, защото работата може да е само тази, за която работникът или служителят е бил обучаван. Неприложима е и ал. 4 на чл. 68 КТ, доколкото срочността е съществен елемент на предхождащия договор по чл. 230 КТ и договорът по чл. 237 се сключва за договорения с него срок. Не следва друго от чл. 233 КТ, смисълът на която е, че обучаващите се работници по договорите по Глава 11 на КТ имат същите права и задължения, каквито и останалите работници по възникнали на друго основание трудови правоотношения. При тези обстоятелства е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради изтичане на уговорения срок.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.