Синдикалните организации имат право да сигнализират контролните органи за нарушения на трудовото законодателство. Това право обаче не води до задължение на административния орган да се произнесе по него, (макар, че практиката на ИА ГИТ е да се разглеждат всички постъпи искания), а още по-малко – да уважи искането за налагане на принудителна админстративна мярк (предписание), тъй като упражняването на това правомощие на административния орган е предоставено на неговата преценка. Когато след извършена проверка инспекцията по труда приеме, че не съществуват материално-правните предпоставки за издаване на предписание, този отказ не подлежи на обжалване от страна на синдикалната организация, която е подала сигнала. В случая не е налице отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и хипотезата не попада сред изчерпателно изброените в чл. 128, ал. 1 и 2 АПК актове, които са подсъдни на административните съдилища.
Както сигналът, подаден от синдикалните организации, така и искането за издаване на такова задължително предписание, подадено от лица в качеството им на работник или служител, нямат характер на искане по чл. 24, ал. 1 от АПК за издаване на индивидуален административен акт, и посочените граждани и организации нямат качеството на страни в това производство, съответно на тях законодателят не е признал правото да оспорят отказа да се издаде задължително предписание. В съответствие с изложеното в чл. 405 от КТ е регламентирана обжалваемостта по реда на АПК само на наложените ПАМ по чл. 404, ал. 1, но не и на отказа да бъдат наложени.
Тъй като настоящата статия цели подобряване контрола на трудовото законодателство и косвено и синдикалната дейност, ще бъде цитирано определението на Върховния административен съд.:
Определение № 1669/09.02.2021 г. по адм. дело № 835/2021 г. ВАС, VI отд.
Трайна и непротиворечива е практиката на VI отд., ВАС, че работниците и служителите не са страна в процеса на обжалване на принудителни административни мерки, дори в случаите, в които предписанията са свързани с дължими към тях работни заплати и обезщетения. В този смисъл последното Решение № 58/05.01.2021 г. по адм. дело № 8019/2020 г., ВАС, Шесто отд.
