Разлика между чл. 7, ал. 2 от „извънредния закон“ и чл. 173а, ал. 1 КТ
Чл. 7, ал. 2 Работодателите и органите по назначаване може да предоставят до една втора от платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие.
Това е правна възможност, но не и задължение на работодателя. Това са случаите, в които работодателят не е преустановил работата. Същата продължава, но с оглед необходимостта от организация на дейността се налага работодателят да работи в намален състав.
Новите разпоредби на Кодекса на труда приети с ДВ, бр. 28/24.03.2020 г.
Ползване на отпуск при обявено извънредно положение
Чл. 173а, ал. 1 Когато поради обявено извънредно положение със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на работник или служител, който не е придобил 8 месеца трудов стаж.
Това са случаите, в които е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, с оглед на спецификата на изпълняваната от тях от работа. В тези случаи работодателят може да предостави целия платения годишен отпуск, включително този, чието ползване е отложено.
Чл. 138а, ал. 2 КТ В предприятието или в негово звено работодателят може да установи за целия период на обявено извънредно положение или за част от този период непълно работно време за работниците и служителите, които работят на пълно работно време.
Това право се ползва едностранно от работодателя чрез издаване на заповед или друг документ, поради което не е нужно да се сключват допълнителни споразумение. При въвеждане на непълно работно време не се прилагат изискванията на чл. 138а, ал. 1 КТ за предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2, тъй като това е изискване при хипотеза на намаляване на обема на работа, докато в случая се въвежда непълно работно време поради обявено извънредно положение.
Възлагане на надомна работа и работа от разстояние при обявено извънредно положение
Чл. 120б, ал. 1 Работодателят може при обявено извънредно положение да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно надомна работа и/или работа от разстояние. В този случай се изменя само мястото на работа, без да се променят другите условия по трудовия договор.
Това е правна възможност за работодателя, за която не необходимо съгласие на работника.
Чл. 120б, ал. 2 Промяната по ал. 1 се извършва със заповед на работодателя, в която се определят условията по чл. 107в, ал. 2 и/или чл. 107и, ал. 2.
Съгласно чл. 107в, ал. 2 КТ, работодателя следва да определи:
1. местонахождението на работното място;
2. трудовото възнаграждение в съответствие с прилаганите системи на заплащане;
3. редът за възлагане и отчитане на работата;
4. начинът за снабдяване с материали и предаване на готовата продукция;
5. консумативните разходи за работното място и заплащането им;
6. други условия, свързани със специфичните изисквания за извършване на надомната работа.
Съгласно чл. 107и, ал. 2 КТ работодателя следва да определени:
Въпросите, свързани с работно, техническо и друг вид оборудване на работното място, задължения и разходи по поддръжката му, други условия за доставка, подмяна и поддържане на оборудването, както и клаузи с оглед придобиването на отделни елементи от оборудването от работника или служителя, който извършва работа от разстояние, се уговарят в индивидуалния трудов договор.
чл. 120в:
Преустановяване на работата при обявено извънредно положение
Чл. 120в, ал. 1 При обявено извънредно положение работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение.
Това е правна възможност на работодателя, която му предоставя гъвкавост относно въвеждане на престой за определени звена, дейности или конкретни работни места.
Чл. 120в, ал. 2 КТ Когато при обявено извънредно положение работата на предприятието или на част от него е преустановена със заповед на държавен орган, работодателят е длъжен да не допуска работниците или служителите до работните им места за периода, определен в заповедта.
Това е задължение, чието неизпълнение е административно нарушение и може да се образува АНП или да се издаде ПАМ.
Трудово възнаграждение при преустановяване на работата при обявено извънредно положение.
Чл. 267а. За времето на преустановяване на работата в случаите по чл. 120в работникът или служителят има право на брутното си трудово възнаграждение.
Това са случаите, в които работодателят не се е възползвал от правото си да предостави платен годишен отпуск на работниците и служителите при преустановяне на работа, както и случаите, в които работници или служители нямат право на ползване на платен годишен отпуск.