Работодателят няма задължение да променя организацията си при трудоустрояване
Има ли задължение работодателят да промени организацията си на работа / в т.ч. с откриване и поддържане на нова допълнителна щатна бройка за длъжността/, за да запази трудовото правоотношение с трудоустроен работник и да може лицето да полага труд при облекчени условия, съгласно здравните предписания на ТЕЛК?
Нормата на чл.315, ал.1 КТ установява задължение за работодателя с повече от 50 работници и служители да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност. Тези работни места, според естеството на извършваната дейност в предприятието, може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с различна степен на нетрудоспособност. Ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят може да промени трудовата функция на отделен работник така, че от нея да отпаднат занапред медицински противопоказания за работника, който я е заемал. Но работодателят няма задължение да организира своята дейност по начин, че да съответства нуждите от трудоустрояване вън от задълженията му по чл. 315 КТ. Ако работодателят не разполага с възможност да трудоустрои работника, или да му предложи друга подходяща работа, отговаряща на придобития опит и квалификацията, той е длъжен да прекрати трудовия договор.
Следва да се добави, че когато здравен орган установи, че здравословното състояние на работник или служител не позволява полагане на нощен труд, работодателят не е длъжен да го освободи от нощни смени, натоварвайки останалите работници и служители с повече нощни смени, или като разкрие нов допълнителен щат и наеме на работа друг работник, чрез който да се осигури изпълнението на създаден трисменен режим на работа в предприятието. Този факт не се променя дори в случаите, в които работодателят до прекратяване на трудовия договор е открил друг щат за целите на производството, за избягване полагането на извънреден труд и гарантиране правото на почивки на останалите работници. Така извън хипотезата на чл.315 КТ, при липса на съответна възможност на работника да се предложи друга подходяща работа, или да се трудоустрои, работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор.