Промени в ЗТМТМ и ЗЧРБ

С ДВ брой 21 от 12.03.2021 г. са извършени промени в процедурата за наемане на граждани на трети държави – Единно разрешение за пребиваване и работа и сезонна заетост от 90 дни до 9 месеца, считано от 01.06.2021 г. ще се осъществява от Дирекция „Миграция“ към МВР. Предлагам кратко резюме за промените в процедуарата по издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа.

Заявления за ЕРПР вече не се подават в Агенцията по заетостта, а пред МВР, Дирекция „Миграция“ или съответния отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на МВР. Срокът на ЕРПР вече не е ограничен до една, а до три години. До настоящия момент се издаваше ЕРПР за срок от една година с възможност за продължение за общ срок до 3 г. Вече не се изисква чужденецът да е извън страната при кандидатстване за ЕРПР. Заявлението се подава по образец съгласно правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, който предстои да бъде допълнен. След разглеждане на документите и предоставяне на срок на заявителя да представи допълнителни документи дирекция Миграция към МВР, изпраща на Агенция по заетостта събраните документи. Агенцията по заетостта изпраща по електронен път на дирекция „Миграция“ писмено становище на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта относно наличието или липсата на основание за предоставяне на достъп до пазара на труда. Агенцията по заетостта може да прецени, че е необходимо заявителят да предосатви допълнителни документи, които се изискват чрез дирекция Миграция. След положително становище от АЗ, дирекция Миграция уведомява работодателя, че за чужденеца са налице основания за предоставяне на достъп до пазара на труда. Работодателят уведомява чужденеца за съобщението, като в срок до 20 дни от изпращане на съобщението до работодателя, чужденецът трябва да предприеме действия по подаване на заявление за издаване на виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ от съответното посолство или консулство. В 14-дневен срок от влизането на територията на Република България с виза по чл. 15, ал. 1 чужденецът се явява лично в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и подава документи за издаване на единно разрешение за пребиваване и работа. Директорът на дирекция „Миграция“ издава разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ в срок до три дни от представянето на документите. Процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ не може да бъде по-дълга от два месеца, като при фактическа и правна сложност този срок може да бъде продължен с два месеца. Работодателят уведомява дирекция „Миграция“ за прекратяване на трудовото правоотношение с чужденеца в тридневен срок от датата на промяната или прекратяването на заетостта.

Представям Ви сравнителна таблица, без анализ, между старите и новите разпоредби на ЗТМТМ. След новите разпоредби следват старите, като отменените текстове са задраскани, а новите са в BOLD формат. За улеснение можете да копирате текста в word формат. В случaй, че желаете да Ви изпратя тектовете в word формат пишете в контактната форма.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 5. (1) На гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато:

1. има трудов договор с местен работодател;

2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;

3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;

4. извършва дейност на свободна практика.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Нов достъп до пазара на труда за един и същ работник – гражданин на трета държава, който не е регистриран в Агенцията по заетостта като търсещо работа лице по този закон, се разрешава, когато има прекъсване на заетостта за период, не по-кратък от:

1. три месеца за сезонни работници – след достигането на максимално допустимия срок от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца;

2. шест месеца – след изтичането на срока на вътрешнокорпоративния трансфер по чл. 32, ал. 2;

3. шест месеца – от датата на отнемането на предишното разрешение за извършване на дейност на свободна практика по чл. 44, ал. 1.

(3) Условията и редът за допускане на командировани или изпратени работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги се определят с наредба на Министерския съвет.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 5. (1) На гражданин на трета държава се разрешава достъп до пазара на труда, когато:

1. има трудов договор с местен работодател;

2. е командирован или е изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;

3. е преместен по вътрешнокорпоративен трансфер;

4. извършва дейност на свободна практика.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) При кандидатстването за първоначален достъп до пазара на труда, както и за достъп след срока по чл. 7, ал. 5 чужденецът пребивава извън територията на Република България освен в предвидените в този закон случаи.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 7. (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство, когато:

1. общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване, работещи за местния работодател, в предходните 12 месеца не надвишава 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение, а за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто;

2. предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;

3. гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.

(2) Работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.

(3) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на трети държави по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.

(4) Агенцията по заетостта осигурява информация относно всички документи, необходими за регистрация на заетостта и за предоставяне на достъп до пазара на труда по чл. 40 и 44, включително за правата и задълженията за работника – гражданин на трета държава, както и информация за документите, касаещи заетостта по чл. 24и, 24к, 33к и 33п от Закона за чужденците в Република България.

(5) Условията и редът за предоставяне и подновяване на достъпа до пазара на труда по ал. 1 се определят със Закона за чужденците в Република България.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 7. (1) Достъп до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, се разрешава за заемането на длъжности, за които не се изисква българско гражданство:

1. съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на българския пазар на труда след проведено от работодателя предварително проучване на пазара на труда;

2. (изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) при условие че в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави, работещи за местния работодател, не надвишава 20 на сто от средносписъчната численост на наетите по трудово правоотношение български граждани, граждани на други държави – членки на Европейския съюз, на държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и лицата по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 6, а за малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за малките и средните предприятия – 35 на сто;

3. когато предлаганите условия на труд и заплащане не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд;

4. когато гражданинът на трета държава притежава специализирани знания, умения и професионален опит, необходими за съответната длъжност.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Работниците – граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България – само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа.

(3) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя писмено решение в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по ал. 1 на работници – граждани на трети държави.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Продължителността на разрешения достъп до пазара на труда по ал. 1 е за срока на договора с местния работодател, но за не повече от 12 месеца, освен в случаите, изрично посочени в този закон.

(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Срокът на решението по ал. 3 може да бъде продължаван общо до три години, когато условията за първоначалното му предоставяне не са променени освен в случаите по чл. 33к, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Агенцията по заетостта осигурява информация относно всички документи, необходими за регистрация на заетостта и за подаването на заявление за предоставяне на решението по ал. 3, включително за произтичащите от него права и задължения за работника – гражданин на трета държава.

(7) Документите, необходими за предоставяне на решението по ал. 3, се подават от работодателя в Агенцията по заетостта.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За предоставяне или продължаване на срока на решението по ал. 3 работодателят внася такса в размер 100 лв.

(9) Условията и редът за упражняване на регулирана професия в Република България от граждани на трети държави по трудово правоотношение или като самостоятелно заети лица се определят съгласно Закона за признаване на професионални квалификации.

(10) Условията и редът за предоставяне, продължаване, отказ или отмяна на решението по ал. 3, както и условията за провеждане на проучването по ал. 1, т. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

(11) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на разрешенията за пребиваване и работа, когато са единен документ, се определят с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 51 от 2011 г.; изм., бр. 41, 62 и 110 от 2013 г., бр. 60 и 61 от 2014 г. и бр. 40 и 57 от 2015 г.).

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 8. (1) Право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които:

1. (доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл. 24, ал. 2; ( предишна ал. 3)

2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България.

(2) Право на достъп до пазара на труда на основание извън посочените в ал. 1 може да получат работници – граждани на трети държави, които законно пребивават на територията на Република България, когато са:

1. лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;

2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) лица, работили в предходен период, преди подаване на заявлението за достъп до пазара на труда, при условията на международен договор, по който Република България е страна;

3. лица, работили без разрешение за работа при условията на чл. 9, ал. 3 – при продължаване на заетостта над три месеца;

4. членове на семейство на продължително пребиваващ в Република България чужденец – гражданин на трета държава.

(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 8. (1) Право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които:

1. (доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) имат виза за краткосрочно пребиваване в Република България, освен в случаите на сезонна работа по чл. 24, ал. 3;

1. лица от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване;

(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Лицата по ал. 2, т. 1 може да упражняват заетост без разрешение по чл. 7, ал. 3 след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

Изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави достъп до пазара на труда, когато:

1. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) не са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1;

2. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на съответната професия от чужденец в страната;

3. работодателят има влязло в сила наказателно постановление в предходен двугодишен период за ползване труда на чужденец без право на достъп до пазара на труда или за наемане на незаконно пребиваващ чужденец;

4. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или граждани на трети държави с приравнени на техните права по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 6 граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник – гражданин на трета държава;

5. (отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

6. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят в предходната една година преди подаване на заявлението има влязло в сила наказателно постановление по чл. 75а, ал. 2, чл. 76, ал. 2 и 3 и чл. 77, ал. 1 и 2;

7. (изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят е подал уведомление по реда на чл. 24 от Закона за насърчаване на заетостта в Агенцията по заетостта за масово уволнение на работници и служители от същите категории, професия и квалификационно ниво, за които иска да назначи работници – граждани на трети държави, в предходните 6 месеца преди подаване на заявлението;

8. работодателят има парични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията или на парични задължения, свързани с плащането на вноски за социално осигуряване;

9. работодателят не осъществява икономическа дейност или дейността му е прекратена чрез ликвидация или несъстоятелност;

10. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работникът – гражданин на трета държава, е санкциониран за незаконна трудова дейност в предходен 5-годишен период или съгласно представените документи е работил незаконно в Република България при предишно пребиваване или към момента на подаване на заявлението;

11. министърът на труда и социалната политика е наложил ограничения на достъпа на граждани на трети държави до пазара на труда съгласно чл. 3, ал. 2;

12. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) заявената продължителност надвишава максимално допустимата обща продължителност, определена със закон;

13. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят има влязло в сила наказателно постановление по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда в предходните 12 месеца преди подаване на заявлението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Алинея 1, т. 1, 2, 3 и 6 – 13 се прилагат и в случаите на командироване или изпращане на работници и служители от трети държави.

(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, съответно директорът на дирекция „Бюро по труда“ по месторабота, отказва регистрация на заетостта на граждани на трети държави в случаите по ал. 1.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Отказите по ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 11. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да предостави решението по чл. 7, ал. 3, когато:

1. не са спазени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 ~~и 7~~ и чл. 8, ал. 1;

2. не са спазени процедурите, определени с правилника за прилагане на закона;

4. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) работодателят през последните три месеца по своя инициатива е освободил от работа български граждани, граждани на държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария или граждани на трети държави с приравнени на техните права по чл. 9, ал. 1, т. 2 – 6 граждани на трети държави, които биха могли да бъдат наети на работното място, за което се иска наемането на работник – гражданин на трета държава;

5. са налице основания по чл. 10 от Закона за чужденците в Република България;

12. (нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) исканата продължителност надвишава максимално допустимата обща продължителност без прекъсване на територията на Република България по чл. 7, ал. 5 или за съответния вид разрешение; (изменен текст)

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Алинея 1, т. 1, 2, 3 и 5 – 13 се прилагат и в случаите на командироване или изпращане на работници и служители от трети държави.

(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва регистрация на заетостта на граждани на трети държави в случаите по ал. 1.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Отказите по ал. 1, ~~2 и 3~~ може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда за работници – граждани на трети държави:

1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 9. (1) Не се изисква разрешение по чл. 7, ал. 3 за работници – граждани на трети държави:

1. посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване;

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 12. (1) Правото на достъп до пазара на труда на работник – гражданин на трета държава, може да бъде отнето, когато:

1. (изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) се установи, че за предоставянето на достъп до пазара на труда са представени неверни данни;

2. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава;

3. (отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

(2) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

1. се установи, че за предоставянето на решението по чл. 7, ал. 3 са представени неверни данни;

2. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) контролните органи на Министерството на труда и социалната политика установят, че заетостта на гражданина на трета държава не съответства на посочените в решението по чл. 7, ал. 3 длъжност, място на работа, работодател или местно лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава;

3. разрешението за пребиваване на работника – гражданин на трета държава, не е издадено или е отнето по реда на Закона за чужденците в Република България.

(2) Условията и редът за отнемане на правото на достъп до пазара на труда на работник – гражданин на трета държава, се определят в правилника за прилагане на закона.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Министърът на труда и социалната политика може при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в Република България, да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 1. (предишна т. 2)

(2) За разрешението по ал. 1 министърът на труда и социалната политика изисква становища от съответните държавни органи, както и от представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, от творчески съюзи, спортни федерации и национални спортни организации, от органите на местното самоуправление.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г.

Чл. 14. (1) Министърът на труда и социалната политика може при доказана целесъобразност, включително за насърчаване на инвестициите в Република България, да разрешава достъп до пазара на труда в отделни случаи извън ограниченията по чл. 7, ал. 1, т. 2.

(3) Агенцията по заетостта публикува на интернет страницата си актуална информация за разрешенията по ал. 1.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Достъп до пазара на труда с Единно разрешение за пребиваване и работа се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта. (заменя решението ппо чл. 7, ал. 3)

(2) В случаите по ал. 1 условието по чл. 7, ал. 1, т. 1 не се прилага за работа на:

1. чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;

2. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните управления на образованието;

3. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност – след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;

4. спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 15. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Единното разрешение за пребиваване и работа се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Решението по ал. 1 се предоставя в 20-дневен срок при спазване изискванията на чл. 7, ал. 1 за граждани на трети държави, които:

~~1. кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа, или~~

2. притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България за цели, различни от трудова заетост.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Срокът на решението по ал. 1 може да бъде продължаван за срок до 12 месеца при условията на чл. 7, ал. 5, когато няма прекъсване на заетостта.

(4) За предоставяне на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 ~~и 2~~ за работа на:

1. (отм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.)

2. чужденци, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, по които Република България е страна;

3. гост-преподаватели, лектори и учители в български висши и средни училища с решение съответно на академичните съвети на висшите училища и на регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката;

4. артисти-изпълнители по смисъла на чл. 74 от Закона за авторското право и сродните му права с доказана професионална компетентност – след потвърден от Министерството на културата интерес от наемането им;

5. спортисти и треньори в спортни клубове при потвърден от българските национални спортни федерации и съюзи интерес от наемането им поради техните особени лични качества и висока степен на професионални знания и умения. (нова алинея 2)

(5) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Достъпът до пазара на труда на лицата по ал. 4 може да бъде продължаван и след изтичане на срока на заетост по ал. 3, без да се прилага условието по чл. 5, ал. 2.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Достъп до пазара на труда със „Синя карта на Европейския съюз“ се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, без да се прилага условието на чл. 7, ал. 1, т. 1.

(2) В случаите по ал. 1 е необходимо:

1. работникът – гражданин на трета държава, да притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;

2. брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин на трета държава, да бъде най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор;

3. срокът на трудовия договор да е не по-кратък от 12 месеца.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 17. (1) Разрешението за пребиваване и работа тип „Синя карта на Европейския съюз“ се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33к, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Решението по ал. 1 се предоставя в 15-дневен срок от подаване на заявлението при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 3 и 4, когато:

1. работникът – гражданин на трета държава, притежава необходимата за съответната работа компетентност – придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;

2. брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на работника – гражданин на трета държава, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Решението по ал. 1 се предоставя за срока на трудовия договор, който е не по-кратък от 12 месеца.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При достигане на максималния срок по чл. 33к, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България решението по ал. 1 се предоставя по реда на ал. 2.

(5) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) При кандидатстване за първоначален достъп до пазара на труда и за продължаване срока на Синята карта на Европейския съюз не се прилага изискването по чл. 5, ал. 2.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Членовете на семейството на притежател на „Синя карта на Европейския съюз“ имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежателя ѝ с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 19. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Членовете на семейството на притежател на Синя карта на Европейския съюз имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на притежателя ѝ при спазване на изискванията на чл. 33к, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

зм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 20. (1) През първите две години на висококвалифицирана заетост притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена Синята карта на Европейския съюз, само на територията на Република България.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) За срока по ал. 1 притежателят на „Синя карта на Европейския съюз“ може да смени работодателя си при условия и по ред, определени със Закона за чужденците в Република България.

(изм. и доп. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) За срока по ал. 1 притежателят на Синя карта на Европейския съюз може да смени работодателя си само след получаване на писмено решение от Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона – до завършване на максималния срок по чл. 33к, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 21. (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 21. (1) В случай че остане без работа, притежателят на Синя карта на Европейския съюз има право в рамките на три месеца да търси и да започне работа при спазване изискванията на чл. 20, ал. 2.

(2) При възникване на обстоятелството по ал. 1 притежателят на Синя карта на Европейския съюз се регистрира в Агенцията по заетостта в срок от 7 работни дни и може да ползва посреднически услуги за заетост съгласно Закона за насърчаване на заетостта.

(3) До получаване на решение относно смяната на работодателя обстоятелството по ал. 1 не е основание Агенцията по заетостта да предложи отнемане на Синята карта на Европейския съюз.

(4) Правото по ал. 1 може да бъде ползвано еднократно в рамките на срока на валидност на Синята карта на Европейския съюз.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Когато притежателят на Синя карта на Европейския съюз е ползвал правата си по ал. 1 и 2 и не е започнал работа, както и когато не са спазени разпоредбите на ал. 4, Агенцията по заетостта изготвя мотивирано предложение до Министерството на вътрешните работи за отнемане или за неподновяване на Синята карта на Европейския съюз.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Когато гражданин на трета държава е ползвал правата си по чл. 33н, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, регистрирал се е в Агенцията по заетостта и не е започнал работа, Агенцията по заетостта изготвя мотивирано предложение до Министерството на вътрешните работи за отнемане или неподновяване на Синята карта на Европейския съюз.

Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г.

Чл. 22. На гражданин на трета държава, нарушил изискванията на чл. 20 и 21, може да бъде отнета Синята карта на Европейския съюз или да бъде отказано нейното подновяване по реда на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 24. (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Достъп до пазара на труда с разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник, за заетост със срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, без да се прилага условието на чл. 7, ал. 1, т. 1.

(2) Сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на всеки период от 12 месеца се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 24. (1) Разрешението за сезонен работник се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24к от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Решението по ал. 1 се предоставя в 10-дневен срок от подаване на заявлението за сезонна работа за срок от 90 дни до 9 месеца в рамките на календарната година.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 97 от 2017 г., доп. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Сезонна работа до 90 дни без прекъсване в рамките на календарната година съгласно ~~чл. 24л от Закона за чужденците в Република България~~ се регистрира от Агенцията по заетостта въз основа на подадена от работодателя декларация и при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. (ал. 2)

(4) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) В случаите по чл. 24к, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България решението по ал. 1 се предоставя по ускорена процедура при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 25. (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава Списък на икономическите сектори, включващи дейности, изпълнението на които зависи от смяната на сезоните.

(2) Списъкът по ал. 1 се изготвя еднократно след консултации в Националния съвет по трудова миграция и трудова мобилност и за него се уведомява Европейската комисия.

(3) При промяна в икономическите сектори списъкът по ал. 1 може да се изменя и допълва по реда на ал. 2, за което се уведомява Европейската комисия.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Достъп до пазара на труда по чл. 24 се предоставя само за дейности, включени в списъка по ал. 1, без да се прилага чл. 7, ал. 1, т. 1.

(5) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Списъкът по ал. 1 се публикува на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика и на Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от утвърждаването му или от неговото изменение или допълнение.

Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г.

(4) ~~Решението~~ по чл. 24, ал. 1 се предоставя само за дейности, включени в списъка по ал. 1, като не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 ~~и 2~~.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 26. (Отм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.)

Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г.

Чл. 26. Когато заявлението за предоставяне на решение по чл. 24, ал. 1 бъде отхвърлено по вина на работодателя, той дължи на гражданина на трета държава обезщетение съгласно българското законодателство.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) На сезонния работник се предоставя от работодателя или се осигурява с негово съдействие подходящо и отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве жилище до изтичане на трудовия договор.

(2) При сключен договор за наем наемната цена на жилището по ал. 1 трябва да е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник.

(3) При проверка на обстоятелствата по ал. 1 Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие.

Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г.

Чл. 28. (1) ~~Работодателят представя на Агенцията по заетостта доказателства, че на сезонния работник ще бъде осигурено~~ подходящо, отговарящо на всички изисквания за безопасност и здраве, жилище до изтичане на срока на договора.

(2) Жилището по ал. 1 се предоставя от работодателя или се осигурява с неговото съдействие. (ал. 1)

~~(3) За ползването на жилището сезонният работник сключва договор за наем.~~

(4) Наемната цена на жилището по ал. 1 е съобразена с получаваното от сезонния работник възнаграждение и с качеството на жилището и не се приспада автоматично от възнаграждението на сезонния работник. (ал. 2)

~~(5) Работодателят уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна на обстоятелствата по ал. 1 – 4.~~

(6) При проверка на обстоятелствата по ал. 1 – 4 Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ има право на достъп до жилището на сезонния работник с негово съгласие.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по чл. 24к от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да смени еднократно работодателя си по реда на чл. 24, ал. 1 за срок до 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца, считано от датата на издаване на първоначалното разрешение за сезонен работник.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по чл. 24к, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател, както и да го смени по реда на ал. 1.

изм. и доп. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г.

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2017 г.) (1) В случаите по чл. 24к от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да смени еднократно работодателя си по реда на чл. 24, ал. 1 за срок до 9 месеца ~~в рамките на календарната година~~, считано от датата на издаване на първоначалното разрешение за сезонен работник, без да се прилага изискването по чл. 5, ал. 2.

(2) В случаите по чл. 24к, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България сезонният работник може да продължи да работи при същия работодател, както и да го смени по реда на ал. 1.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 31. (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) (1) Достъп до пазара на труда с разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, се разрешава от Министерството на вътрешните работи след получено положително писмено становище от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, без да се прилага условието по чл. 7, ал. 1, т. 1.

(2) Разрешението по ал. 1 дава право на работник – гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за предприятие от приемащата група предприятия и само за длъжностите – ръководител, специалист или служител-стажант.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Разрешението за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер~~, с право на продължително пребиваване~~ се издава от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 33п от Закона за чужденците в Република България и съдържа предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта решение по чл. 7, ал. 3.

(2) При предоставяне на решението по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2. (ал. 1)

(3) Решението по ал. 1 дава право на работник – гражданин на трета държава, да извършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно приемащо предприятие или група предприятия и само за длъжностите – ръководител, специалист или служител-стажант.

(4) Приемащото предприятие уведомява Агенцията по заетостта за всяка промяна, свързана с процедурата по предоставяне на решението по ал. 1.

Изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Членовете на семейството на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, при спазване на изискванията на чл. 33р от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

зм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) В случаите по чл. 31, ал. 1 изпълнителният директор на Агенцията по заетостта предоставя на Министерството на вътрешните работи отрицателно писмено становище, когато от представените документи е видно, че приемащото предприятие е създадено с единствена цел да улеснява преместването на работници – граждани на трети държави, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.

Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г.

Чл. 34. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта ~~отказва да предостави решението~~ по чл. 31, ал. 1, когато от представените документи е видно, че приемащото предприятие е създадено с единствена цел да улеснява преместването на работници – граждани на трети държави, за целите на вътрешнокорпоративния трансфер.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр.24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:

1. кандидатстват за убежище или международна закрила или се ползват от временна закрила;

2. (доп. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство, включително което произтича от споразумения на Европейския съюз с трети държави;

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр.24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Този раздел не се прилага за граждани на трети държави, които:

1. кандидатстват за убежище или международна закрила или се ползват от временна закрила;

2. упражняват правото си на свободно движение в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство;

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 36. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Граждани на трети държави, които са приети като научни работници и имат договор с научноизследователска организация за провеждане на научно изследване в рамките на научноизследователски проект, упражняват заетост, включително академична, на територията на Република България без разрешение за работа – за срока на продължителност на проекта и с разрешено пребиваване съгласно чл. 24б, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.

(2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Граждани на трети държави, които са приети като научни работници в друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, може да упражняват заетост, включително академична, на територията на Република България без разрешение за работа при спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 и 12 от Закона за чужденците в Република България.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

(2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Граждани на трети държави, които са приети като научни работници в друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, може да упражняват заетост, включително академична, на територията на Република България без разрешение за работа при спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 ~~и 9~~ от Закона за чужденците в Република България.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г., изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Членовете на семейството на гражданин на трета държава – научен работник, имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваването на научния работник с разрешение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) Членовете на семейството на гражданин на трета държава – научен работник, имат право да работят по трудово правоотношение и да извършват дейност на свободна практика на територията на Република България за срока на пребиваване на научния работник при спазване на изискванията на чл. 24б, ал. 7 от Закона за чужденците в Република България, с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за достъп до пазара на труда по реда на този закон.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 38а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Граждани на трети държави, които са приети като стажанти по трудов договор с условие за стажуване с местен работодател, упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа – за срока на продължителност на стажа и с разрешено пребиваване съгласно чл. 24в, ал. 11 от Закона за чужденците в Република България.

изм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

Чл. 38а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) (1) Граждани на трети държави, които са приети като стажанти по трудов договор с условие за стажуване с местен работодател, упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за работа – за срока на продължителност на стажа и с разрешено пребиваване съгласно чл. 24в, ~~ал. 1~~ от Закона за чужденците в Република България.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 40. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за работа по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован или изпратен работник или служител от трета държава, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България.

(2) Разрешението за работа по ал. 1 се издава за:

1. командировани или изпратени работници и служители – граждани на трети държави, в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България;

2. членове на семейство на гражданин на трета държава, получили разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България;

3. други случаи с цел заетост на граждани на трети държави, необхванати от тази глава.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешението за работа по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 3 в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(4) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на граждани на трети държави в Република България се определят с правилника за прилагане на закона.

Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г.

(2) Разрешението за работа по ал. 1 се издава за:

3. други случаи с цел заетост на граждани на трети държави, необхванати от тази глава.

(3) Разрешението за работа по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 4 в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 42. (1) (Предишен текст на чл. 42 – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да издаде или продължи разрешението по чл. 40, ал. 1, когато:

1. са налице основанията по чл. 11;

2. не са изпълнени изискванията, установени с други нормативни актове за упражняване на определената професия от чужденец в страната;

3. на работника – гражданин на трета държава, е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.

(2) (Нова – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Отказите по ал. 1 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г.

Чл. 42. Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта отказва да издаде или продължи разрешението по чл. 40, ал. 1, когато:

1. са налице основанията по чл. 11;

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 44. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта издава разрешение за извършване на дейност на свободна практика от гражданин на трета държава след представяне на подробен план за дейността за срока на разрешението, въз основа на което се издава от Министерството на вътрешните работи разрешение за продължително пребиваване или виза за дългосрочно пребиваване съгласно чл. 24а от Закона за чужденците в Република България.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1 се издава при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 3 в 30-дневен срок от подаване на заявлението за разрешаване на достъп до пазара на труда по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г.

(2) Разрешението за извършване на дейност на свободна практика по ал. 1 се издава в 30-дневен срок след изтичане на срока по чл. 7, ал. 3 по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, при спазване на чл. 7, ал. 1, т. 1 и 4.

изм. и доп. ДВ. бр.21 от 12 Март 2021г.

Чл. 47. (1) (В сила от 01.01.2017 г., предишен текст на чл. 47 – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от граждани на трети държави се отказва в следните случаи:

1. гражданинът на трета държава не е подал необходимите документи;

2. представеният план за дейността или отчетът за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически или обществен ефект;

3. от подадените документи се установява, че гражданинът на трета държава има намерение да извършва работа по трудово правоотношение;

4. гражданинът на трета държава е подал документи преди изтичането на 12 месеца от датата на отнемането на предишно разрешение за извършване на дейност на свободна практика;

5. гражданинът на трета държава не е изпълнил задълженията си по Кодекса за социално осигуряване и данъчните си задължения;

6. на гражданина на трета държава е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната на основание чл. 10 от Закона за чужденците в Република България.

Обн. ДВ. бр.33 от 26 Април 2016г.

Чл. 47. (В сила от 01.01.2017 г.) Издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика от граждани на трети държави се отказва в следните случаи:

1. гражданинът на трета държава не е подал необходимите документи;

Чл. 75а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) (1) Чужденец – гражданин на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5000 лв.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила от 01.06.2021 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и в случаите, когато се извършва трудова дейност при условията на чл. 24, ал. 2 от чужденец, който притежава виза за краткосрочно пребиваване на основание, различно от сезонна работа. (стара 24, ал. 3)

зм. и доп. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г.

(3) Наказанието по ал. 1 се налага и в случаите, когато се извършва трудова дейност при условията на чл. 24, ал. 3 от чужденец, който притежава виза за краткосрочно пребиваване на основание, различно от сезонна работа.

изм. и доп. ДВ. бр.88 от 8 Ноември 2016г.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2016 г.) Агенцията по заетостта е администратор на следните приходи:

1. такси за издаване на удостоверения за регистрация за осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа;

2. такси за разрешения за извършване на дейност на свободна практика и за разрешения за работа на чужденци;

3. постъпления от рекламно-информационна и издателска дейност;

4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

5. такси, събирани за предоставяне на посреднически услуги от агенцията на чуждестранни работодатели и лицензирани посреднически агенции за наемане на български граждани в чужбина;

6. такси за предоставяне на решение за упражняване на висококвалифицирана заетост на чужденци във връзка с издаване на Синя карта на Европейския съюз от органите на Министерството на вътрешните работи;

7. такси за регистрация на предприятия, осигуряващи временна работа;

8. такси за предоставяне на решение за упражняване на трудова заетост на чужденци във връзка с издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа от органите на Министерството на вътрешните работи;

9. такси за предоставяне на решение за сезонна заетост на чужденци във връзка с издаване на Разрешение за сезонен работник от органите на Министерството на вътрешните работи;

10. такси за предоставяне на решение за вътрешнокорпоративен трансфер на чужденци във връзка с издаване на Разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер от органите на Министерството на вътрешните работи.

Обслужване

КОНТАКТИ

Работно Време