Присъединителна вноска към колективен трудов договор – чл. 57, ал. 3 КТ

Не е налице дискриминация, по признак „членуване в синдикална организация“ спрямо служители, които не членуват в синдикална организация, освен когато се установи несъразмерност между членския внос на членовете на синдикалната организация и присъединителната вноска, която следва да заплатят работници и служители, които не са членове на синдикалната организация.

Клаузата за плащане на присъединителна вноска като условие за присъединяване към КТД, не е акт на пряка дискриминация поради следното:

Първо, работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация, подписала КТД, имат финансови задължения към организацията, участвали са в преговорите и сключването на КТД и косвено са финансирали изготвянето на проекта. Поради тези причини те не са в сходно положение, а са поставени при различни обстоятелства с останалите работници и служители, нечленове на синдикалната организация. Затова неблагоприятно третиране ще е налице само когато присъединителната вноска надвишава размера на финансовите задължения на членуващите към синдикалната организация, подписала КТД.

Второ, самата норма на чл. 57, ал. 3 КТ разрешава уговарянето на условия и ред за присъединяване, включително присъединителна вноска.

Трето, целта на тази разпоредба е да се съдейства на автономията и на доброволността на синдикалното сдружаване, иначе липсва мотив за сдружаване, при условие, че без да се плаща членски внос може всеки да се присъедини към КТД с едностранно писмено волеизявление. Същевременно обаче, възниква опасност от монополизиране на синдикалната дейност чрез фаворизиране на синдикалната организация, подписала КТД, защото всеки би предпочел да стане член на синдиката, вместо да плаща присъединителна вноска. При търсене на баланса между тези два принципа, за да не се допусне дискриминация следва да се извърши сравнение за съразмерност на присъединителната вноска и финансовите задължения на синдикалните членове.

Поради изложеното отговорът на поставения въпрос следва да бъде, че сама по себе си клаузата за плащане на присъединителна вноска към КТД не е израз на пряка дискриминация. Но налице ще бъде пряка дискриминация по признак „членуване в синдикална организация“ спрямо служители, които не членуват в синдикална организация, и могат да се присъединят към КТД след плащане на присъединителна вноска, когато се установи несъразмерност (в повече) между присъединителната вноска и финансовите задължения на членуващите работници и служители към синдикалната организация, подписала КТД.

Отговорът даден от Върховния касационен съд относно съразмерността следва да бъде допълнен и доразвит.

При преценката за съразмерност между членския внос на членовете на синдикланата организация подписала КТД и присъединителната вноска, която следва да се заплати от работник или служител, който не е член на синдикална организация, следва да се тълкува не само като равно заплащане, а и като принос към сключването на КТД. Равното заплащане ще бъде налице, когато присъединителната вноска е равна на членския внос, който заплащат членовете на синдикалната организация. Към това обаче следва да се добави и приноса на членовете на синдикалната организация към процеса на преговори и сключване на Колективен трудов договор, често продължаващ значителен период от време и изискващ човешки и материални ресурси. Да се приеме друго би означавало да бъдат третирани по-неблагоприятно работници и служители, членуващи в синдикални организации, които освен че придобиват права по силата на действието на КТД, имат и задължения, включително финансови към синдикалната организация, на която са членове и която защитава правата им. В този смисъл следва да се разбира понятието съразмерност.

Членският внос има за цел да осигури средства на синдикалната организация в своята дейност за защита правата на членуващите. Като резултат синдикалната организация има ресурс да участва, включително с ползване на консултанти, в преговорите при сключване на КТД. Сключеният КТД разпростира действието си над членовете на синдиката.

Решение 60143/28.07.2021 г. по гр. Д. № 3783/2020 г. III г.о., ВКС

Решение № 9184/12.07.2017 г. по адм. дело № 2743/2016 г. ВАС, V отд.