Признание на отчетника за съществуване на липси чрез сключване на договор за спогодба с нотариална заверка на подписите

Когато работника признае липсите и сключи спогодба с нотариална заверка на подписите.

Николай Стоянов

08.05.2021
"

към статията

Когато отчетникът е признал съществуването на липсите и е сключил договор за спогодба с нотариална заверка на подписите, с който се е задължил да заплати парични суми в определен срок, то задължението му вече произтича от договор за спогодба. Кредиторът (работодателят) има правото да поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК, а при постъпило възражение да предяви установителния иск по чл. 422 ГПК. В този смисъл подписвайки нотариално заверена спогодба работникът или служителят се отказва от защитата, която му предоставя КТ във връзка с процедурата за оспорване на липсата.  Производството по чл. 422 ГПК се развива по общия исков ред на ГПК. По отношение на него са приложими процесуалните правила на общия исков процес. Няма ограничение на процесуалните права на страните, а въз основа на издадената заповед за изпълнение може да се започне принудително изпълнение едва след като съществуването на вземането бъде потвърдено със сила на пресъдено нещо.   

При сключена спогодба предявения от работодателя по реда на чл. 422 ГПК иск не е по чл. 207, ал.1, т.2 КТ за липси, причинени при отчетническа дейност, а е с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 365 ЗЗД – за изпълнение на задължение по договор за спогодба. Искът с правно основание чл. 207, ал.1, т.2 КТ е за имуществена отговорност на работника и в това производство се установяват видът, размерът на вредите и качеството на отчетник на служителя.

Сслюченото между изпълняващия отчетнически функции работник и работодателя споразумение за уреждане на парични отношения във връзка с констатирани липси не е нищожно, тъй като в КТ няма забрана страните да уредят отношенията си доброволно. Когато работникът не изпълни доброволно задължението си по споразумението, работодателят разполага с възможност да заяви вземането си по реда на заповедното производство, а в случаите, когато спогодбата е с нотариална заверка на подписите на страните – по реда на чл. 418 ГПК, като при подадено от длъжника възражение, претенцията за имуществена отговорност се разрешава по общия исков ред чрез установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, т.е. в спорно исково производство, в което подписалият споразумението може да въведе всички възражения за валидността му, но не и основания изключващи отговорността за липси.

Работодателят може да удържи суми от липси, при положение, че работника е признал констатираната липса с изразено от него пред работодателя в писмена форма безусловно съгласие. Предвиденият с чл. 211 КТ съдебен ред за събиране на сумата от констатирана липса е предвидена от закона възможност за работодателя. Съдебният ред е изключен в случаите, когато страните по трудовото правоотношение са уредили доброволно отношенията си. Работодателят може да удържи сумата от дължимо към работника обезщетение свързано с прекратяване на трудовото правоотношение.

Определение № 344/27.03.2017 г. по гр. д. № 60222/2016 г., IV г.о., ВКС

Решение № 487/26.07.2010 г. по гр. д. № 339/2009 г., III г.о., ВКС

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *