Преценка на свидетелски показания

Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Ако свидетелят е заинтересован, това може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, […]

Николай Стоянов

07.02.2019
"

към статията

Когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Ако свидетелят е заинтересован, това може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен. Като преценява данните за заинтересованост на свидетелите, съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си.

Не съществува забрана въз основа на показанията на заинтересовани свидетели да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна. Преценката на съда за достоверността на такива показания следва да бъде обоснована с оглед останалите събрани по делото доказателства и на изключване на възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на обективността на показанията му.

Работодател може да докаже със свидетелски показания, дадени от негови служители, изпълнението на заложените от него критерии за извършен подбор, във връзка със законосъобразността на уволнение извършено поради съкращаване на щата. Свидетелите, в конкретния казус, са от педагогическия персонал в детската градина (уволнение работник е от непедагогическия персонал), те нямат нито личен, нито имуществен интерес от уволнението на работника и затова няма основание да се считат за необективни. Напротив, те са именно лицата, които провеждат обучението на децата в детската градина и най-точно могат да преценят кой от помощник-възпитателите им е полезен като осигуряващ нормалното протичане на образователния процес и кой не помага (или дори пречи) на осъществяването му.

Освен това в период от три години преди уволнението работника има две наложени дисциплинарни наказания за неизпълнение на трудовите си задължения, които също са показател за нивото, на което е изпълнявал задълженията си. Неоснователно е становището, че тези наказания не бива да бъдат взети предвид поради заличаването им. Дори заличени, наложените наказания не могат да бъдат пренебрегнати при преценка кой от съпоставените работници изпълнява задължението си по-добре при извършване на подбор.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *