Престоят е налице при преустановяване на работата в дадено звено от предприятието на работодателя или определено работно място, поради организационно-технически, или икономически причини, свързани с обективни пречки за осъществяване на дейността – извършване на ремонт, недостиг на суровини, липса на договори за реализиране на продукцията и други, които да са с временен характер. Законът не предвижда изрично писмена форма за обективиране на волеизявлението на работодателя.
Възнаграждение при престой.
За да е налице хипотезата на чл. 267, ал. 1 от КТ, (престой не по вина на работника или служителя, при което той има право на уговореното брутно трудово възнаграждение), е необходимо да са налице няколко предпоставки, т.е. престоят включва няколко елемента в своя състав. Единият от тях е работникът или служителят през това време да е изпълнявал всички останали задължения, които имат по трудовото правоотношение с работодателя: той трябва да е бил на работното си място, така, както е уговорено в трудовия договор и съпътстващите го документи, а причината да не извършат договореното по този договор да се дължи на вина у работодателя.
