Преотдаване на персонал от една фирма на друга не може да се извършва по разпоредбите на закон различен от Кодекса на труда (напр. Закона за задълженията и договорите). Изпращането на работници или служители от едно предприятие в друго се извършва от регистрирано в Агенцията по заетостта предприятие осигуряващо временна работа (ПОВР). Ако две фирми сключат договор с условие едната да набира работници и да администрира трудовите им правоотношения, като работното им място е в обекти на втората фирма, то следва максимално да бъдат защитени правата на работниците и тези отношения всякога се регулират от специалните правила на глава V, Раздел VIIIв „Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа“ от КТ. Ако двете фирми сключат договор с наименование “Договор за предоставяне на услуги”, изразяващ се в услуги по предоставяне на работна сила, състоящи се в наемането на служители на длъжности, определени от възложителя и в административното обслужване по трудови и граждански правоотношения с тези служители, то той всъщност урежда взаимоотношения регулирани от глава V, раздел VIIIв от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от КТ този закон урежда отношенията между работника или служителя и работодателя, както и други отношения непосредствено свързани с тях, а съгласно ал. 2 отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Трудовите правоотношения са регулирани изчерпателно в КТ, поради което договаряне за предоставяне на работна сила извън правилата на КТ са недопустими и е неприложима друга уредба освен специалната уредба в Кодекса на труда. В горният смисъл е и сложилата се непротиворечива практика на ВАС Решение № 11159/24.10.2016 г., постановено по адм. дело № 105/2016 г. по описа на ВАС, Шесто отделение.
Характерът на договора като договор за предоставяне на работници не се променя от факта ако трудовите договори, сключени между предприятието-изпълнител и работниците са безсрочни. Същността на един договор се определя от съвкупността на всички постигнати договорености. Предоставянето на работници от едно предприятие на друго е дейност, която се регламентира от нормите на глава V, раздел VIIIв от КТ и от специалните изисквания на ЗНЗ. В същността си тази дейност е вид услуга, но поради специфичния й характер за нея са приложими не нормите на ЗЗД като общ нормативен акт, а нормите на КТ като специален такъв. Правилата за временна работа чрез предприятие, което осигурява временна заетост са обособени в глава V, раздел VIIIв от КТ, с който в българското законодателство е транспонирана Директива 2008/104/ ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост. В чл.107р ал.7 от КТ е разписано, че “Предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в Закона за насърчаване на заетостта.”. В чл. 74е от ЗНЗ е посочено, че дейността по осигуряване на временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.
За целите на контролната дейност на ИА ГИТ е необходимо при установяване дейността на ПОВР и ПП (предприятие ползвател) да се анализират подробно договореностите межди двете предприятия и фактическите констатации по време на извършените проверки.
Решение № 1964/16.02.2021 г., адм. дело № 9399/2020 г., VI отд., ВАС
