Прекратяване, поради неизплащане на заплата

1. Дали работникът или служителят може да прекрати трудовият си договор на основание чл.327, т.2 КТ, поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, когато е изплатен предвидения в закона минимален размер за страната – чл.245, ал.1 КТ ?
2. Има ли значение на какво основание и по какви причини работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение, за да се приложи чл.245, ал.1 КТ ?

Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ предвижда, че работникът или служителят може да прекрати трудовият си договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване.

Разпоредбата на чл. 245, ал.1 КТ предвижда, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.

Правната норма на чл. 327 КТ представлява материално субективно преобразуващо трудово право на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително уведомяване на последния. Хипотезите на визираната правна норма са точно и изчерпателно изброени като извън тях работникът или служителят не може да прекратява трудовото правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор става с едностранно волеизявление като то трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма. Разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т.2 КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне изплащаното на трудовото възнаграждение или обезщетение. Правната норма не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл.327, т.2 КТ не се влияе от приложението на чл. 245, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл.327, т.2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл.245, ал.1 КТ.

Прекратяването на трудовия договор на основание чл.327, т.2 КТ може да стане във всеки един момент, независимо от обстоятелството, че е налице депозирано от работника предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Двете основания за прекратяване на трудов договор са самостоятелни и независими едно от друго. Не са налице законови пречки при отправено от работника предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, при наличието на предпоставките по чл.327, ал.1, т. 2 КТ, трудовото правоотношение да бъде прекратено на последното основание по време, през което тече срокът да предизвестието.