Прекратяване на трудов договор по ел. поща?
Да, възможно е!
Трудовия договор може да бъде прекратен едностранно от работника след изтичането на отправено 30-дневно предизвестие чрез изпращането му до представляващият дружеството управител на електронния адрес, на който преди това страните многократно са кореспондирали по различни поводи във връзка с работата (молби и разрешения за отпуск; за отсъствие от работа, за удължаване на отпуск и др.). Изпратеното по ел. поща писмо, което може да носи заглавие „30 – дневно предизвестие за напускане”, следва да е получено от адресата – управителя на дружеството, т.е. да е достигнало до знанието му. Изпратеното по този начин от работника по ел. поща предизвестие за напускане поражда правни последици, тъй като съставлява надлежно уведомяване на работодателя.
Предизвестието по чл. 326 КТ представлява гражданско волеизявление с предвидените в КТ последици, за настъпването на които е достатъчно да се установи връчване на всеки адрес (вкл. електронна поща), на който може да бъде уведомен работодателя. С изпращането на електронното писмо, съдържащо предизвестието за напускане на служителя и получаването му в крайното оборудване на получателя – управителя на ответното дружество (което може да се установи и чрез от експертизата като действително изпратено от ел. пощенска кутия на служителя и получено на ел. адрес на работодателя), предизвестието за прекратяване на трудовия договор е породило правното си действие и трудовият договор е прекратен по силата на закона с изтичането на 30-дневния срок. Съгласно разпоредбата на § 11 от ДР на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) „електронна поща” е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя; а според чл. 4 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а негов титуляр е лицето, от чието име е извършено. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ. Предизвестието за прекратяване на трудовия договор, изпратено по ел. поща е валидно и поражда целените правни последици.
Правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ. Касае се за субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл.326, ал.1 КТ работникът или служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на предизвестието – чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок.
Правното значение на електронното съобщение и доколко доставянето му на електронен адрес може да бъде приравнено на връчването на писмен документ е прието, че Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им „електронна поща”, се урежда в Закона за електронните съобщения (ЗЕС). Съгласно § 1, т.11 ДР ЗЕС, „електронна поща” е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя, а § 1, т. 22 от същите разпоредби дефинира „Интернет” като система от взаимносвързани мрежи, ползващи интернет протокол, което им позволява да функционират като самостоятелна виртуална мрежа. Електронната поща, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. По силата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕП електронната поща се счита получена най-рано с постъпването й в посочената от адресата информационна система, а най-късно – с изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила.
При адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на получаването на документа – счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях последици. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения такъв, поради което даденото в практиката на ВКС разрешение относно връчването на писмени изявления намира приложение и относно електронните документи. Конкретно за електронната поща, това означава, че релевантният момент за преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата – т. е. с постъпването й в посочената от адресата информационна система, ако не е посочил конкретна информационна система – с постъпването ѝ, в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система – с изтеглянето й от адресата. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ.
Отправеното от работника предизвестие по електронната поща на ел. адрес на управителя на ответното дружество (на който ел. адрес страните са кореспондирали нееднократно преди това) удовлетворява изискванията за писмена форма на документа, а с постъпването му в информационната система на адресата съдържанието на документа следва да се счита узнато от работодателя (вкл. и от заглавието на писмото).
