При прекратяване на основен трудов договор и договор за допълнителен труд следва да се издадат две отделни писмени заповедни.
Съгласно чл. 111 КТ работникът/служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако в трудовия договор по основното трудово правоотношение не е уговорено друго. Трудовите договори за допълнителен труд, в т.ч. и този за външно съвместителство по чл. 111 КТ се прекратяват на основанията и по реда, предвиден в КТ за прекратяване на трудовия договор като тази обща приложимост и към трудовите договори за допълнителен труд трябва да държи сметка за особеностите на тези трудови договори, които имат подпомагащо и допълващо значение за трудовите доходи на работника или служителя. В чл. 334, ал. 1 КТ се съдържа и основно правило свързано с въвеждането на едно специфично и допълнително основание за прекратяване на тези договори – с предизвестие от 15 дни. Всяка от страните може да го използва във всеки момент, когато прецени, че нейните интереси изискват това. Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно волеизявление, отправено от работодателя към работника или служителя, или от работника или служителя към работодателя. То трябва да бъде направено писмено и макар това изискване да не е предвидено изрично в чл. 334, ал. 1 КТ, то следва от общото правило за отправяне на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, което в случая намира приложение. Не е необходимо страната, която отправя предизвестието и съдържащото се в него волеизявление да го мотивира, достатъчно е в него ясно и безусловно да бъде изразена в писмена форма волята за прекратяване на трудовия договор в 15 дневен срок. Що се отнася до това съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд/външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство следва да се отбележи, че съгласно § 1, т. 12 ДР КТ “основно трудово правоотношение” е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Двете трудови правоотношения – основно и по договор за външно съвместителство, съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не рефлектира върху трудовия договор за допълнителен труд.
Трансформира ли се без съгласие на страните допълнителният трудов договор в основен по силата на прекратяване на трудовото правоотношение по основния трудов договор?
Отговорът е отрицателен.
Двете трудови правоотношения – основно и по договор за външно съвместителство, съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не превръща трудовия договор за допълнителен труд в основно трудово правоотношение – уговореното между страните съдържание на трудовия договор не може да бъде променено без тяхно съгласие (чл. 119 КТ), нито да бъде поставено в зависимост от стоящи извън волята им външни фактори.
В § 1, т.12 ДР КТ е дефинирано понятието „основно трудово правоотношение”, без от това да следва извод, че след прекратяването му се трансформира съдържанието на трудовият договор за допълнителен труд.
