Прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Кога заповедта е незаконосъобразна
Подписването на заповедта за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ (взаимно съгласие) от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, представлява ли писмено съгласие на същия за прекратяване на договора по взаимно съгласие?
Представлява ли заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ писмено предложение от работодателя за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните?
Съгласието на работника или служителя не може да се доказва със свидетелски показания.
Разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ предвижда, че взаимното съгласие на страните трябва да е изразено писмено, което означава, че свидетелските показания за установяване съгласието на работника за прекратяване на трудовия договор са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1 от ГПК.
Изискавания за законосъобразност
Наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и подписването на тази заповед от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната дата, не е писмено съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ. На първо място тази заповед не представлява предложение на работодателя, тъй като е безусловно изявление за прекратяване на трудовия договор. На второ място положеният подпис на работника или служителя под отбелязването в заповедта, че е получил копие от нея, не е съгласие за прекратяване на трудовия договор. Това негово заявление може да се тълкува единствено и само като удостоверяване на получаването на препис от заповедта. Следователно липсва както предложение на работодателя, така и насрещно писмено волеизявление на работника или служителя по чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ, представляващо съгласие за прекратяване на договора.
Подписът под датата на връчването на заповедта удостоверява само връчването, но не представлява писмено съгласие за прекратяване на трудовия договор.
Решение № 383/29.11.2012 г., г.д. № 141/2012 г., III г.о., ВКС
