Дали работникът или служителят може да прекрати трудовия си договор без предизвестие, поради забавяне заплащането на трудовото възнаграждение, когато е заплатен предвидения в закона минимален размер за страната?
Каква следва да е продължителността на срока на забавата?
Разпоредбата на чл. 327, т. 2 от КТ не поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение. Правната норма не поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това прекратяването на трудовия договор по чл. 327, т. 2 КТ не се влияе от приложението на чл. 245, ал. 1 КТ от страна на работодателя. Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от правото си по чл. 327, т. 2 КТ. Без значение са и причините, поради които работодателят е забавил заплащането на уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ (трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната).
