Прекратяване на договор за допълнителен труд

Прекратяване на втори трудов договор

Николай Стоянов

03.11.2020
"

към статията

Съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд при друг работодател /външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство?

Отговорът е орицателен.

Прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не рефлектира върху трудовия договор за допълнителен труд.

Съгласно чл. 111 КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако в трудовия договор по основното трудово правоотношение не е уговорено друго. Трудовите договори за допълнителен труд, в т.ч. и този за външно съвместителство по чл. 111 КТ се прекратяват на основанията и по реда, предвиден в КТ за прекратяване на трудовия договор като тази обща приложимост и към трудовите договори за допълнителен труд трябва да държи сметка за особеностите на тези трудови договори, които имат подпомагащо и допълващо значение за трудовите доходи на работника или служителя. В чл. 334, ал. 1 КТ се съдържа и основно правило свързано с въвеждането на едно специфично и допълнително основание за прекратяване на тези договори – с предизвестие от 15 дни. Всяка от страните може да го използва във всеки момент, когато прецени, че нейните интереси изискват това. Прекратяването в този случай се извършва чрез едностранно волеизявление, отправено от работодателя към работника или служителя, или от работника или служителя към работодателя. То трябва да бъде направено писмено и макар това изискване да не е предвидено изрично в чл. 334, ал. 1 КТ, то следва от общото правило за отправяне на писмено предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ, което в случая намира приложение. Не е необходимо страната, която отправя предизвестието и съдържащото се в него волеизявление да го мотивира, достатъчно е в него ясно и безусловно да бъде изразена в писмена форма волята за прекратяване на трудовия договор в 15 дневен срок. Що се отнася до това съществува ли зависимост между основното трудово правоотношение и трудовото правоотношение за допълнителен труд /външно съвместителство/ и прекратяването на основния трудов договор представлява ли основание за прекратяване на договора за външно съвместителство следва да се отбележи, че съгласно § 1, т. 12 ДР КТ „основно трудово правоотношение“ е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Двете трудови правоотношения – основно и по договор за външно съвместителство, съществуват успоредно и независимо едно от друго, без изменението или прекратяването на едно от тях да рефлектира върху съдържанието на трудовия договор по другото. Оттук и извода, че прекратяването на трудовия договор по основното трудово правоотношение не рефлектира върху трудовия договор за допълнителен труд.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *