Прекратяването по чл. 19а от Закона за администрацията

заместник-директорите на РЗИ могат да бъдат уволнени по чл. 19, ал. 2 ЗА

Николай Стоянов

16.12.2019
"

към статията

Прекратяването на правоотношенията с лицата по чл. 19 ЗА е на основание чл. 19а, ал. 2 ЗА без предизвестие по преценка на органа, който ги назначава, като това основание за освобождаване е специално и преценката не е обвързана с основанията по КТ, а е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. При оспорване на прекратяването на правоотношението на това основание съдебната проверка се изразява само в това дали освободеният служител е назначен на някоя от длъжностите по чл. 19а, ал. 1 ЗА, за която е приложимо основанието по чл. 19а, ал. 2 ЗА и дали той е освободен от оправомощения за това орган. Възможността за прекратяване на трудово правоотношение по целесъобразност, без да се изследват мотивите съществува и в КТ. На основание чл. 328, ал. 2 КТ могат да се прекратят трудовите правоотношения със служителите от ръководството на предприятието при сключване на договор за управление на предприятието по икономическа целесъобразност. В този случай, съдебната практика приема, че не е необходимо заповедта за уволнение да бъде мотивирана чрез посочване на фактическите основания, тъй като те са въпрос на целесъобразност и не подлежат на съдебен контрол. Поради спецификата на основанието за уволнение, за него не се прилага закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ, която е предвидена за конкретни и изчерпателно посочени в разпоредбата основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, сред които не е включено прекратяването на трудовите правоотношения по чл.19а ЗА.

Преценката на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение следва да се прилага Закона за администрацията, като съгласно разпоредбата на чл.19а, ал.2 ЗА прекратяването на трудовото правоотношение се извършва от съответния орган, който е горестоящ на работодателя, с когото възниква трудовото правоотношение. Когато договорът е с лице по чл.19 ЗА, прекратяването на правоотношението е по чл.19а ЗА и преценката за това, дали да се прекрати трудовото правоотношение, е на органа, който го назначава, като неговата преценка е за целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.

В чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията е предвидено, че правоотношенията със заместник – министрите, областните управители, заместник областните управители, както и с посочените в чл. 19, ал. 4 еднолични органи, техните заместници и членовете на колегиални органи, могат да бъдат прекратени без предизвестие от органа, който ги назначава, съответно определя, по негова преценка, т.е. по целесъобразност. По аргумент от горното в кръга на лицата по чл.19 ал.4 т.4 ЗА са включени както директорите, така и заместник-директорите на РЗИ. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4, т. 4 ЗАдм. сочи белезите на държавните институции, чиито ръководители са органи на изпълнителната власт. Посочените от закона критерии се отнасят до начина на възникване на съответните държавни институции и до функционалното им предназначение, а именно да са създадени със закон или с постановление на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Това означава осъществяването на изпълнително-разпоредителна дейност като част от държавния апарат. Ирелевантно за приложимостта на визираната правна норма е обстоятелството дали става въпрос за орган на централно управление или за териториален орган на власт, тъй като разпоредбата не разграничава вида на органите.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *