Предизвестие и Заповед за прекратяване на трудовия договор. Кои факти се обжалват?

От значение са посочените факти в предизвестието, а не в заповедта за прекратяване на трудовия договор.

Николай Стоянов

31.01.2021
"

към статията

Кой е относимият момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение – датата на заповедта или датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение?

Кое основание за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се вземе предвид и чиято законосъобразност следва да се контролира от съда – основанието, записано в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение или основанието, записано в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение?

Какво е правното значение на противоречието в основанията, посочени в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и в последвалата заповед и обуславя ли това противоречие незаконосъобразност на уволнението?

При прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане срока на предизвестието. Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, на която изтича срокът на предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. Това е така, тъй като в хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение, каквато може въобще да не бъде издадена, като трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на срока на предизвестието. Следователно, когато работодателят е отправил предизвестие и правото му да прекрати трудовото правоотношение на това основание съществува, трудовият договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, като ако работодателят е издал някакви актове след изтичането на срока на предизвестието, те са без правно значение – трудовото правоотношение вече е било прекратено. Следователно, меродавен е моментът на предизвестяване на работника за прекратяване на трудовото правоотношение, когато това основание е налице. Въз основа на това на поставените въпроси следва да се дадат отговори:

Когато трудовият договор се прекратява чрез отправяне на предизвестие, правнорелевантният момент, към който следва да се извърши контрола на съда относно законосъобразността на изявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, е датата на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е това записано в предизвестието, а не това, записано в издадената в последствие заповед за прекратяването му, която има само декларативен характер, поради което противоречието в основанията, посочени в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение и в последвалата заповед е без правно значение и не обуславя незаконосъобразност на уволнението. Издадената заповед има само констативен характер. Трудовото правоотношение се счита за прекратено дори и липса на издадена заповед.

Преценката на закрила по чл. 333 КТ се извършва към момента на връчването на предизвестието, като без правно значение е дали след този момент работникът или служителят е бил в отпуск поради временна неработоспособност.

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *