Разпоредбата на чл. 333 от КТ регламентира случаите, в които работодателят, преди прекратяване на трудовото правоотношение с работници или служители на определени правни основания, при изчерпателно изброени хипотези, следва да изиска предварително разрешение от Инспекцията по труда. Предварителното разрешение, с което се разрешава или отказва да се даде разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение е част от оперативната самостоятелност на инспекцията по труда. Преценката се извършва от съответния директор на Дирекция „Инспекция по труда“. Издаденото предварително разрешение не е индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване.
Решението по чл. 333 от КТ е решение по целесъобразност в рамките на предоставена от закона оперативна самостоятелност. Със същото не се засягат права и законни интереси на гражданите, тъй като то не създава задължение на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника или служителя. Предварителното разрешение за уволнение по чл. 333 от КТ, респективно отказът за предварително разрешение по искане на работодател, не се издава в производство по реда на АПК, респективно не се реализира проверка по спазване на трудовото законодателство. Процедурата по издаване на предварително разрешение не е свързана с извършване на проверка по работни места и установяване факти и обстоятелства относно реалното съкращаване на длъжността, тъй като този въпрос е в компетенцията на съда в производството по обжалване на заповедта. Инспекцията по труда“ се произнася само въз основа на представените документи. Законосъобразността на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение може да се оспори пред съответния районен съд по реда на ГПК. Само и единствено съдът може да се произнесе по въпросите, свързани с реалното съществуване на прекратителното основание. Инспекцията по труда няма материална компетентност да разрешава трудовоправни спорове, свързани с прекратяване на трудови правоотношения.
