За периода на незаконно уволнение работникът вече има право на платен годишен отпуск за периода на незаконно уволение и съответно обезщетение за неизползван платен годишен отпуск при последващо прекратяване на трудовия договор.
Решение на съда на Европейския съюз от 25.06.2020 г. по съединени дела C‑762/18 и C‑37/19, което променя практиката на ВКС
Съдът на Европейския съюз сочи следнитите мотиви:
В хипотеза като разглежданата периодът от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на работника на работа вследствие на отмяната на уволнението със съдебно решение трябва да се приравни на период на действително полагане на труд за целите на определянето на правото на платен годишен отпуск.
В периода от датата на незаконното му уволнение до датата на възстановяването му на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на това уволнение със съдебно решение съответният работник не е полагал действително труд за работодателя си, се дължи на действията на последния, довели до незаконното уволнение, без които работникът щеше да може да работи през посочения период и да упражни правото си на годишен отпуск.
При такива обстоятелства именно действията на самия работодател — доколкото той е уволнил незаконно съответния работник — са причината, поради която в периода от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа работникът не е бил в състояние нито да работи, нито съответно да упражни правото си на годишен отпуск.
Работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа, вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна.
Работникът, който е уволнен незаконно, а по-късно е възстановен на работа, вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, може да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна. Следователно, когато съответният работник, също както заинтересованите работници по всяко от настоящите дела, отново е уволнен, след като е бил възстановен на работа вследствие на отмяната на незаконното му уволнение, той може да иска на основание член 7, параграф 2 от Директива 2003/88 обезщетение за неизползван годишен отпуск при новото уволнение, включително за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа.
Ако е работил на друга работа през периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на първата работа, съответният работник не може да претендира по отношение на първия си работодател право на годишен отпуск за периода, през който е работил на друго място.
Респективно, когато през този период съответният работник е бил на друга работа, той не може да претендира от първия си работодател обезщетение за периода, през който е бил на другата работа.
Цялото Решение ТУК
