Правоотношението между общината и общинския съветник не е трудово

За времето на изпълнение на задълженията си общинския съветник ползва неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж. Общинските съветници не са служители на общината. Те се избират от жителите и участват в органите на местното самоуправление, а ползването на служебен отпуск означава, че съветникът не е в трудово правоотношение с общината.

Относно характера на правоотношението възникнало по избор на общински съветник

Длъжността на общинския съветник е изборна и за изпълнението ѝ общинският съветник получава доходи. Възнаграждението, което получават общинските съветници е за участието им в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, а размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет.

Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с постигане на краен резултат.

За целите на задължителното обществено осигуряване, определянето на една дейност като трудова не произтича единствено от факта на упражняването на тази дейност по трудово правоотношение, а е свързано с нейното естество. Със законодателното включване на тези лица към кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на практика за целите на социалното осигуряване изборните правоотношения са приравнени на трудовите. Това приравняване обаче се отнася единствено и само до целите на социалното осигуряване.

Общинският съвет е орган на законодателната власт

Общинският съвет е орган на законодателната власт. За разлика от него кметът и администрацията са органи на изпълнителната власт. Поради това е недопустимо едно и също лице да участва и в двата органа-т.е да взема решения и същевременно да ги привежда в изпълнение. Аргумент в подкрепа на този извод се извежда от тълкуването на чл.30 ал.4 т.4 ЗМСМА и от разпоредбата на чл.107а ал.1 т.4 КТ, въвеждаща забрана за сключване на трудов договор в държавната администрация с общински съветник в съответната община, както и от разпоредбите на чл.126 т.12 и чл.330 ал.2 т.7 и т.8 КТ, създаващи задължение за уведомяване при възникване на несъвместимост. Поради това следва да се направи извода, че по време на ползвания неплатен служебен отпуск, общинският съветник не полага труд по същинско трудово правоотношение с общината.

Общината не се явява работодател на общинския съветник

Общината не се явява работодател на общинския съветник по смисъла на пар.1 т.1 от ДР на КТ. Такъв не е и общинският съвет, който няма самостоятелен щат. Поради което се стига до логичния извод, че правоотношението между общината и общинския съветник не е трудово, макар и за целите на социалното осигуряване да е приравнено на такова.

Процесния период не се зачита за трудов стаж по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ. В случай, че лицето е било в неплатен отпуск за изпълнение на задълженията си като общински съветник, този период не се зачита за стаж относим към заплащането на обезщетение от шест работни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране.