От коя дата се придобива качеството пенсионер?
За законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ и конкретно – в кой момент се счита за упражнено от работника или служителя правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст – с подаването на заявление до осигурителния орган, или от момента на отпускане на пенсията.
Упражняването на правото на пенсия следва да се свърже с момента, от който дадено лице придобива правното положение на пенсионер, т.е. когато с насрещното волеизявление на НОИ е признато и установено съществуването на правото и пенсията е отпусната от конкретната дата, посочена в разпореждането на осигурителния орган. Релевантният момент за преценка на условието по чл. 328, ал. 1, т.10б КТ, дали трудовото правоотношение е възникнало, след като лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е датата, от която осигурителният орган е отпуснал пенсията в съответния размер. Ако тази дата предхожда датата на сключване на трудовия договор, работодателят може да го прекрати в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ; ако датата на отпускане на пенсията е по-късната в сравнение с тази на сключване на трудовия договор, не е налице фактическият състав на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. В тази втора хипотеза работодателят може да прекрати трудовия договор на някое от останалите предвидени в КТ основания (чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ)
Основните елементи на правото на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.10б КТ са: 1/ работникът или служителят не само да е „придобил” право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но и реално да го е „упражнил” – т.е. да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст; и 2/ трудовото правоотношение с работещия пенсионер да е възникнало, след като е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. лицето да има правното положение на пенсионер за осигурителен стаж и възраст. Това са предпоставките, които следва да са налице, за да може работодателят да упражни правото си да прекрати договорната връзка на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ.
Правото на пенсия възниква за осигуреното лице при наличие на предвидените в закона предпоставки и се осъществява като се следва определена административна процедура. Тя започва със заявление на правоимащото лице до съответния териториално компетентен осигурителен административен орган, който със свое разпореждане отпуска или отказва отпускането на пенсия. Подаването на заявление обаче, не е достатъчно за упражняването на субективното право на пенсия, защото освен него, е необходимо наличието на правото да се установи с конкретна начална дата от осигурителния орган и да се определи размерът на пенсията. Затова подаването на писменото заявление не представлява упражняване на правото, а само предпоставка, която задължава осигурителния орган да се произнесе и ако са налице предпоставките, да отпусне съответната пенсия.
Следователно при наличие на волеизявление на осигурителния орган за отпускане на пенсията от определена дата и от тази дата, посочена в разпореждането, за начална дата на отпускане на пенсията, осигуреното лице придобива качеството на „пенсионер”, респ. към този момент следва да се счита, че преобразуващото право не само е придобито, но и е упражнено.
В подкрепа на този извод е и нормата на чл.94, ал.1 КСО, съгласно която пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако необходимите документи са подадени в 2 – месечен срок от тази дата; или от деня на подаването им, ако са постъпили в НОИ след 2-месечния срок. И в двата случая законът изрично сочи датата, към която се счита, че правото на пенсия не само е придобито, но е и реално упражнено. В първата хипотеза – датата на придобиването и упражняването се счита, че съвпадат, а при втората хипотеза – датата на упражняването е датата на подаване на заявлението, а придобиването на правото е по-рано във времето. Нормите на чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ и на чл. 94, ал. 1 КСО, тълкувани в тяхната взаимовръзка, сочат, че моментът, от който работникът или служителят придобива правното положение на пенсионер, е датата на отпускане на пенсията, която е завършващ административната процедура елемент. Това е и моментът, към който следва да се счита, че правото на пенсия е упражнено от съответното лице с всички произтичащи от това правни последици.