Посочването в предизвестието и на двете правни основания по чл. 328, ал. 1,т. 2 КТ опорочава ли по –нататъшната процедура по издаване и връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, дори в нея впоследствие да е посочено конкретното правно основание по чл.328, ал. 1,т. 2 КТ?
Краткият отговор е: процедурата не е опорочена.
Уволнение може да се извърши и на повече от едно основание, но когато те са съвместими. Ако работодателят не е изпълнил задължението си да уточни в заповедта за уволнение правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, но работникът или служителят го е узнал към връчването на заповедта, целта на закона е постигната – интересите на уволненото лице са защитени. То не е поставено в положение на неизвестност, срещу кое от двете различни основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да се брани. Не е в положение на “процесуална изненада” или “процесуално неравенство”, тъй като предметът на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено. Разбирането за несъвместимост на двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поддържано в по-старата практика е изоставено, като е прието, че дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания.
