Издалият заповед за уволнение ръководител, чиито акт впоследствие е отменен като незаконосъобразен, не дължи заплащане на обезщетение за непозволено увреждане на възстановения на работа работник или служител, защото законодателство изрично предвижда и ограничава по размер обезщетението за оставане без работа. Обезщетение за вреди от деликт ръководителят ще дължи само ако недобросъвестно е ползвал служебното си положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал уволнителна заповед, и в други подобни случаи.
При отменена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение работник или служител може да претендира обезщетение за оставане без работа след шестмесечния срок по КТ чрез осъдителен иск срещу ръководителя издал заповедта, в случай, че докаже, че:
Ръководителя, представляващ работодателя целенасочено се е стремял към освобождаване на заеманата от него длъжност. Това свое желание той може да е заявявал изрично и демонстрирал чрез поведението си. В колектива да се знаело и основанието за това. Двукратното последователно уволнение би потвърдило това обстоятелство, в случай, че и в двата случая уволненията са били отменени от съда поради липса на визираното в заповедта за уволнение обстоятелство. Ръководител е знаел – и е трябвало да знае, че в повереното му учреждение или предприятие не са били налице обстоятелствата, поради които правоотношението е прекратено със служителя.
