Отговорността на този, който възлага работата. т. 2 от пар. 1 от ДР на ЗЗБУТ и чл. 45 ЗЗД

За кои действията и бездействия отговаря възложителят при увреждане на изпълнителя, настъпило при извършване на възложена му по договор за изработка работа, когато е цялостно организирана и ръководена от възложителя?

Когато възложената по договор за изработка работа е цялостно организирана и ръководена от възложителя, така че липсва самостоятелност на изпълнителя при извършването ѝ, за настъпилите за изпълнителя вреди отговаря възложителят, ако се установи неизпълнение на задълженията му по осигуряване на безопасни условия на труд. Отговорността на възложителя е деликтна – той отговаря за противоправните действия и бездействия, изразяващи се в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.

Отговорността на възложителя, когато е лице, притежаващо предприятие или място, където се осъществява трудова дейност произтича от задължението му да осигури там здравословни и безопасни условия на труд (чл. 2 и чл. 14 от ЗЗБУТ). Възложителя отговаря по различен начин за вредите, причинени на негови работници (в качеството му на работодател по смисъла на КТ) и за вредите, причинени на изпълнителя по договор за изработка (в качеството му на работодател по смисъла на ЗЗБУТ). В първия случай отговорността му е безвиновна (вкл. за случайно събитие), а във втория само виновна – за вреда, причинена от противоправно и виновно поведение на негови работници.

Понятието работодател по смисъла на Закона за здравословни и безопасни условия на труд

Разпоредбата на т. 2 от пар. 1 от ДР на ЗЗБУТ разширява приложното поле на понятието „Работодател“, като към това определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, добавя и „както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията“. В този смисъл по отношение на спазване на разпоредите на ЗЗБУТ отговорност е възложена на възложителите по тъй наречените в обществото „граждански договори“.

За възложителя на работа (извън трудовите правоотношения) съществува задължение да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани . В случай на смъртна злополука, която не е обявена за трудова поради характера на правоотношението, възложителя ще дължи обезщетение на наследниците по реда на чл. 45 ЗЗД.

Правомощия на инспекцията по труда

След като възложителя на работата носи отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и контрола на ЗЗБУТ е възложен на инспекцията по труда, то инспекторите по труда могат да предприемат принудителни административни мерки и да образуват административнонаказателни производства срещу възложителите, които в случая имат качеството на работодател по смисъла на ЗЗБУТ. В този случай инспекторите по труда няма да доказват наличие на трудово правоотношение, а възлагане на работа, която е цялостно организирана и ръководена от възложителя.

Решение № 274/17.10.2011 г. по гр. д. № 19/2011, III г.о., ВКС