Ограничена имуществена отговорност след прекратяване на трудовия договор – чл. 210 КТ

След прекратяване на трудовия договор не може да се реализира ограничена имуществена отговорност Какво е ограничена имуществена отговорност Имуществената отговорност на работника или служителя за вреди, които по небрежност е причинил на работодателя при изпълнение на трудовите си задължения е ограничена отговорност. Тази отговорност се реализира по специфичен ред, който цели да осигури бързото осъществяване […]

Николай Стоянов

02.08.2022
"

към статията

След прекратяване на трудовия договор не може да се реализира ограничена имуществена отговорност

Какво е ограничена имуществена отговорност

Имуществената отговорност на работника или служителя за вреди, които по небрежност е причинил на работодателя при изпълнение на трудовите си задължения е ограничена отговорност. Тази отговорност се реализира по специфичен ред, който цели да осигури бързото осъществяване на отговорността, да защити правата и интересите както на работниците и служителите, така и на работодателите, и да гарантира събирането на вземането на работодателя от работниците и служителите, за причинени от тях вреди на работодателя по трудовото правоотношение.

Заповед за ограничена имуществена отговорност

Заповедта по чл. 210, ал. 1 КТ поставя началото на едно особено извънсъдебно /рекламационно/ производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника или служителя. Заповедта, с която работодателя предявява претенцията си за обезщетение по естеството си е едно изявление за прихващане на насрещни вземания- вземането на работодателя за обезщетение срещу насрещно вземане на работника или служителя за трудово възнаграждение. Компенсаторното действие на заповедта настъпва ако заповедта не бъде оспорена в предвидения по чл. 210, ал. 3 КТ срок. След изтичане на този срок се пристъпва към удържане от трудовото възнаграждение на дължимото обезщетение, като по този начин приключва доброволното изпълнение на задължението на работника или служителя и събирането на вземането на работодателя на обезщетението за вредите, които му е причинил работникът или служителят.

Оспорване на заповед за ограничена имуществена отговорност

При оспорване на заповедта от работника или служителя, способът, по който може да се реализира тази отговорност е съдебното установяване на дължимото от работника или служителя обезщетение на работодателя за вредите, които е причинил на работодателя. Прекратяването на трудовото правоотношение прави неизпълнимо рекламационното производство като способ за събиране на вземането на работодателя. Това следва от установения от законодателя ред в чл. 210 КТ.

Решение № 131/22.06.2011 г. по гр. д. № 587/2010 г., III г.о., ВКС

0 коментара

Подайте коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.