Кой е релевантният момент за определяне на размера на брутното месечно възнаграждение, което се ползва като база за изчисляване на дължимите обезщетения по чл.227 ал.1 и чл.199 от Закона за отбраната и въоръжените сили, в случаите когато военнослужещият е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност до датата на уволнението си – последният пълен работен месец преди излизане в болнични или деня на връчване на уволнителната заповед?
Отговор: Последният пълен работен месец преди излизане в болнични.
Кое е брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаване от военна служба, когато към датата на освобождаване, военнослужещият е отработил само един работен ден от календарния месец /поради това, че за другите е ползвал отпуск/. Законово определената база е брутното месечно възнаграждение, включващо основното месечно възнаграждение и допълнителните месечни възнаграждения с постоянен характер, то в тази хипотеза дължимите обезщетения следва да се изчисляват на база последното получено пълно брутно месечно възнаграждение. Основа за това тълкуване дава обезщетителният характер на вземането и факта че то е регламентирано при общо за всички военнослужещи основание – освобождаване от военна служба. Следва да се изхожда от принципно установените постановки, използвани обичайно от законодателя при уредбата на института за обезщетенията при освобождаване от служба, като бъде изключено приложението на всякакъв субективен критерии при определяне на дължимия размер на обезщетение.
Чл. 227, ал. 1 от ЗОВС При освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
