Обезщетение при незаконно недопускане до работа

Oct 15, 2019 | Трудово възнаграждение, обезщетения

Недопускането на работника или служителя на работа е неизпълнение на основното задължение на работодателя по сключен помежду им трудов договор – да осигури работата, определена при възникване на трудовото правоотношение /чл.127 ал.1 т.1 КТ/. С оглед специфичния характер на трудовия договор отговорността за неизпълнението е регламентирана в разпоредбите на чл. 213 ал. 1 и 2 и в чл. 225 ал. 3 КТ, тя е на работодателя и на виновните длъжностни лица при условията на солидарност и е с фиксиран размер на дължимите обезщетения – брутното трудово възнаграждение за периода на недопускането, което в хипотезата по чл. 225 ал. 3 КТ е последното получено преди уволнението, но не по-малко от размера на установената в страната минимална работна заплата /виж в този смисъл ТР № 2/2013г. на ОСГК/. Посочените разпоредби не предвиждат намаляване на отговорността, изразяващо се в приспадане на разликата между обезщетението в така предвидения размер и получен доход от друга осъществена от работника или служителя през периода на недопускането дейност. Такава би била дейността по трудово правоотношение с друг работодател /допълнителен труд по смисъла на чл.111 КТ с оглед съществуването и на правоотношението, за изпълняването на работата по което работникът или служителят не е допускан/, възнаграждението за която се дължи и при изпълнение на работата по основното трудово правоотношение, при което не може да бъде приспаднато. Такава би била и дейността на самоосигуряващите се лица – еднолични търговци, съдружници в търговско дружество, собственици на ЕТ, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества (ДЗЗД), регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност /виж чл. 4, ал. 3 и чл. 5, ал. 2 КСО и чл. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/. Доходът и от такава дейност не следва да бъде приспадан, тъй като тя също би могла да бъде съвместявана с дейността по трудово правоотношение.

Написана от Николай Стоянов

Свързани публикации

Обезщетение за незаконно уволнение при отмяна на заповедта от работодателя чл. 225, ал. 1, чл. 344, ал. 2 КТ

Обезщетение за незаконно уволнение при отмяна на заповедта от работодателя чл. 225, ал. 1, чл. 344, ал. 2 КТ

Правен въпрос: Когато заповедта за уволнение е отменена от работодателя преди сезирането на съда от работника и основателна ли е претенция за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ (заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение) за времето от уволнението до...

read more
Потвърждаване действията от работодателя. Обезщетение по чл. 331 КТ

Потвърждаване действията от работодателя. Обезщетение по чл. 331 КТ

Дали плащането от работодателя на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ представлява потвърждаване на представителната власт при сключването на споразумението по чл. 331 ал. 1 КТ.   Разпоредбата на чл. 331 КТ дава възможност на работодателя да предложи на работника...

read more
Незаконно задържане на трудовата книжка. Чл. 226, ал. 2 КТ

Незаконно задържане на трудовата книжка. Чл. 226, ал. 2 КТ

Може ли работодателят да поставя условия на работника или служителя, които да бъдат изпълнени, за да се връчи трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение? Отговорът е отрицателен. Работодателят не може да поставя условия Работодателят не може да...

read more