Обезщетение за трудова злополука след решение на НОИ

За отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, ако не е установен характера на настъпилата злополука като трудова по реда на КСО.

Липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл. 200 КТ, (0безщетение за трудова злополука), тъй като не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този законов текст. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може да бъде игнориран. Предвидената в чл. 57 и сл. от Кодекса за социално осигуряване процедура по деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки обуславя наличието на елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по смисъла на чл. 200 КТ. Липсата на разпореждане по смисъла на чл. 60, ал. 1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебно производство.

Законов ред за определяне на злопулоката за трудова

Надлежният ред е определен в чл. 57 и сл. КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Според него осигурителят от една страна и пострадалият или неговите наследници от друга следва да декларират в първия случай в три работни дни срок (в КСО е предвидено пет работни дни), а във втория – в едногодишен срок пред териториалното поделение на НОИ всяка трудова злополука. След извършена проверка, подробно регламентирана, длъжностното лице по чл. 60, ал.1 КСО издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр. Разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника – работодател и от който зависи съществуването на правото. Липсата на такова разпореждане обуслaвя отхвърлянето на исковете с правно основание чл. 200, ал.1 КТ (обезщетение за трудова злополука).

Отхвърляне на иска за обезщетение за трудова злополука

Когато по делото за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди не са представени доказателства за наличие на трудова злополука съгласно чл. 57, ал.1 КСО, а именно разпореждане на органа по чл. 60, ал.1 КСО, следва да се приеме, че в случая не е налице елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал.1 КТ, а именно установена по надлежния административен ред трудова злополука, поради което искът с правно основание чл. 200 КТ не може да бъде успешно проведен.

Решение № 298/08.11.2012 г., г.д. № 184/2012 г., III г.о., ВКС