Правен въпрос:
Когато заповедта за уволнение е отменена от работодателя преди сезирането на съда от работника и основателна ли е претенция за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ (заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение) за времето от уволнението до възстановяването му на предишната работа от работодателя?
При отмяна на заповедта от работодателя исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са недопустими
В подобна хипотеза исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 ( за отмяна на заповедта и възстановяване на работа) са недопустими поради липса на правен интерес, а този по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ (за заплащане на обезщетение) е допустим и евентуално основателен, доколкото са установени и останалите елементи от фактическия състав на правната норма за времето от уволнението до възстановяването на работа.
Мотиви за недопустимост
С отмяната на уволнението работодателят признава същото за незаконно и възстановява работника на работа. Следователно, ако е сторил това преди сезиране на съда с искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, липсва правен интерес за работника от търсене на съдебна защита. Не е нужно правораздавателният орган да отменя заповед, която вече е отменена от работодателя и да възстановява работника на заеманата преди уволнението длъжност, след като същият е имал възможност да се яви на работното си място /чл. 345, ал. 1 КТ/.
Отмяна на заповедта от работодателя е възможно до подаване на иск в съда
Законодателят, обаче ограничава възможността работодателят сам да отмени уволнението до датата на подаване на искова молба в съда от работника. След тази дата, издаването на акт по чл. 344, ал. 2 КТ няма правно действие. В този случай исковете ще са допустими и сезираният съд сам въз основа на доказателствата и според закона, преценява законосъобразността на заповедта за уволнение и с оглед на това постановява своето решение. Следователно, ако исковете по чл. 344, ал. 1 т. 1 и т. 2 КТ са допустими, е без значение за тяхната основателност отмяната на заповедта за уволнение, извършена в хода на исковото производство /след подаване на исковата молба/.
При отмяната на заповедта от работодателя преди подаване на исковата молба служителят няма интерес от съдебна намеса
До отмяната на заповедта за уволнение работникът или служителят не може да получава доходи по прекратеното трудово правоотношение. С отмяната на заповедта от работодателя той признава, че тя е била незаконна. Ако в резултат на уволнението имуществената сфера на работника или служителя е намаляла /не е започнал работа при друг работодател или е започнал, но с по-ниско трудово възнаграждение/, налице е причинна връзка между незаконното уволнение и вредата, което подлежи на обезщетение по правилата на чл. 225 КТ. Началото на периода, за който се дължи обезщетение /до 6 месеца/ е прекратяването на трудовото правоотношение, а крайния, когато работникът е имал възможност да се яви на работното си място и да започне работа, за което има значение узнаването на отмяната по чл. 344, ал. 2 КТ.
Конкретен казус
Служител е дисциплинарно уволнен. Работодателят отменя издадената заповед и уведомява служителите в условията на отказ. Същият ден, но по-късно през деня служителят подава в съда исковата молба. Исковете за отмяна на заповедта и за възстановяване на работа са недопустими, тъй като преди подаване на иска работодателя е отменил заповедта. Иска за обезщетение за оставане без работа е допустим от датата на уволнението до датата, на която е могъл да заеме предишната длъжност.
Период на обезщетение при отмяна на заповедта от работодателя
С узнаването на заповедта по чл. 344, ал. 2 КТ (заповед за отмяна на уволнение от работодателя) възстановеният работник реално може да упражни правото си да заеме предишната си работа. Ако има обективни пречки, поради които срокът по чл. 345, ал. 1 КТ (14-дневен срок за възстановяване) не е спазен, те имат евентуално значение за възстановеното трудово правоотношение и тези пречки, а не незаконното уволнение са причината и за неполучаването на трудово възнаграждение след сроковете по чл. 345, ал. 1 КТ.
Дължи се обезщетение за оставане без работа от датата на уволнение до датата на възстановяването ако работникът е боледувал – в размер на обезщетението за болничен
В случай, че служителят не е започнал работа при друг работодател, но същият е боледувал продължително време и това е продължило през целия период след уволнението до изтичане на срока по чл. 345, ал. 1 КТ, тогава служителят, дори да не е бил уволнен, не би получавал трудово възнаграждение, а обезщетение поради временна неработоспособност в размерите и по реда на КСО. При положение, че работникът не е получил парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, поради прекратяването на трудовото правоотношение, то тогава увреждането му не е в размерите по чл. 225 КТ, а в размера на сумата, която би получил като обезщетение по КСО. Обезщетение не се дължи ако е получил обезщетение от НОИ.
